Реалността надхвърля и най-добре изфабрикуваните от самата нея мистерии. Една декемврийска утрин на 1926 г. се качва на малкия си автомобил и изчезва в мъглата. На следващия ден откриват колата близо до езеро в гората, заедно с палтото й и един куфар. Перфектен сценарий за кримка! Не става въпрос обаче за фикция, а за един от най-драматичните моменти в живота на писателката, за които тя отказва да говори до смъртта си.

За тогавашните медии историята се превръща в истински бум, предлага се дори награда за този, който разгадае интригата. Самоубийство, бягство с любовник, маркетингов трик за промоция на нов роман - хипотетичните версии за изчезването на Агата Кристи вдигат тиражите на вестниците. Насред безпрецедентното издирване съмненията падат върху Арчибалд. Трупът на писателката обаче не се появява. В същото време Агата отмаря в балнеариум, в който се регистрира с фалшиво име. Музикант от оркестъра разпознава кралицата на кримките, която съвсем спокойно си играе бридж, попълва кръстословици и добре си похапва. "Открита", Агата не си спомня нищо от тези мистериозни единадесет дни, които ще станат най-добре пазената тайна от биографията й. Според лекарите вероятно става въпрос за спонтанен пристъп на амнезия. Други обаче настояват, че е възможно това да е префектно планирана от писателката вендета срещу съпруга й.

През 1979 г. холивудското студио "Уорнър брос" в желанието си да направи филм за Агата Кристи, наема известна гадателка, която да разкрие случилото се през онези 11 дни. След спиритически сеанс тя посочва стая 411 в декадентския хотел Pera Palas в Истанбул, в която действително откриват ръждясал ключ пред изумените погледи на журналисти от цял свят. Скоро обаче в друга стая намират подобен ключ и насред объркването и обвиненията в шарлатанство историята така и никога не е разгадана. Студиото все пак прави филм с Ванеса Редгрейв като Агата Кристи. И до днес хотелът обаче печели дивиденти заради връзката си с личната мистерия на прочутата авторка на мистерии.

След лечение с хипноза и релаксиращо пътуване до Канарските острови Агата се зарежда с нова енергия, подновява връзките си със своите издатели и продава "прокълнатото" имение. Развежда се и никога повече не вижда съпруга си, който живее щастливо с "наследницата" на Агата. Когато разбира за смъртта на втората му съпруга, писателката му изпраща съболезнователно писмо. Завинаги запазва и фамилното си име, с което остава в планетарните архиви. Арчи продължава сърдечните си отношения с Розалинд, към която е силно привързан. Дъщеря му го дарява с внук, който той обаче така и не успява да види.

След преживяната травма авторката предава два нови ръкописа, но усеща липса на идеи и мотивация. Планира да се отмори на екзотично място като Ямайка, но приятели я убеждават да замине за Ирак. На борда на легендарния "Ориент експрес" Агата Кристи тръгва от Париж и спира в Лозана, Милано, Венеция, Триест, Загреб, Белград и София, преди да достигне финалната си точка Истанбул. Подобно на Йън Флеминг, Греъм Грийн или Ърнест Хемингуей, и Агата Кристи се прехласва по духа, витаещ в най-луксозния влак на света. Перфектен мизансцен за криминалните й истории и нестихващ катализатор на развинтеното й въображение. Пътешествието й продължава до Дамаск, а оттам през пустинята до Багдад, където очаква да се озове в света на Шехерезада. Емоцията на древни цивилизации обаче открива не в столицата, а в по-затънтени места из Месопотамия. Очарованието на миналото завинаги пленява Агата и тя решава да се върне отново.

В Англия се сдобива с поредно имение. През живота си писателката купува и продава единадесет имения. Прави го всеки път, когато се чувства щастлива и когато банковото салдо й го позволява. Всички недвижими имоти си приличат по това, че неизменно търсят прилика с изгубения рай от детството - големи къщи с много светлина и живот. Собственичката им сама ги декорира и се занимава с градините.