25 години са нужни за реализацията на филма „Влюбеният Айфел“ и в момента във Франция се шуми много около появата му по кината. Неговата създателка и сценаристка Каролин Бонгран беше част от журито на фестивала „Синелибри“, където се състоя премиерата му у нас.

Каролин става писателка благодарение на любовта си към книгите на Ромен Гари. Собствените й романи вече са преведени на осем езика. Завършила е културология и комуникации във Франция и писане на сценарии в Южнокалифорнийския университет в Лос Анджелис. Работила е за сп. Elle и Paris Match. Била е главен редактор на сп. Officiel de la Mode.

Филмът „Влюбеният Айфел“ ви е отнел 25 години, защо?

Реализацията му мина през много перипетии. Първо го предложих на различни студиа в САЩ. Казаха – бюджетът ще е 150 хиляди долара и ако в сюжета има само французи, няма да се гледа от широката публика в Америка. Настояваха да включа американец. Отказах. Тази история не принадлежи само на мен, а на Франция. По Айфеловата кула е работил един американец – конструкторът на един от асансьорите. И Густав Айфел е бил приятел с Томас Едисън, но той няма нищо общо с кулата. Изведнъж „Парамаунт“ харесаха сценария. Пожелаха да го реализират. Коментирахме Лиъм Нийсън за главната роля. И почти на финала на преговорите се оказа, че съпругата на режисьора, който ще работи по филма, е бивше гадже на моя съпродуцент. Той й разбил сърцето. И всичко се разпадна.

Да не е съпругата на Ридли Скот?

Не, но преди него минах през „Гомон“ и „Пате“, за които Айфеловата кула беше лоша идея за сюжет. Същото каза по-късно и Харви Уайнстийн. По идея на един от най-добрите ми приятели Стефан Моасе – съпруга на Мария Касимова, описах приключенията ми със сценария в Америка. Имаше огромен успех. Канеха ме във всички радиа, телевизии, пресата, навсякъде. Жерар Депардийо ме изчака в едно радио. Много харесал историята. Пожела да я продуцира, да играе ролята на Айфел. Уговори Изабел Аджани за женската роля. Тя пък – Люк Бесон за режисурата. Той много хареса и историята, и сценария, но поиска да изпишем името му в началото на филма. Предложих да включим и моето. Каза – не, този филм щял да бъде толкова скъп, че той е единственият във Франция, който можел да го направи. И ако не подпиша с него, филмът нямало да излезе на екран. Агентите на Бесон, Аджани и Депардийо ме подложиха на огромен натиск да приема. Заявиха ми, че никога няма да направя кариера в киното, че е свършено с мен.

И какво стана?

Предложих историята и на един много голям френски продуцент – Кристиян Фешнер, с 50 филма зад гърба си. Той много я хареса, но се разболя сериозно и се отказа. Допадна и на Оливие Даан, но му предложиха да прави филма за Грейс Кели с Никол Кидман. А той си мечтаеше да работи с Никол Кидман и се отказа. След това моя приятелка, агент посредник между звезди като Джесика Частейн и модни къщи като Yves Saint Laurent, изпрати сценария на една от най-добрите си приятелки – жената на Ридли Скот. Един ден правех ябълков сладкиш. Месех тестото. Телефонът звънна. Номерът беше американски. Вдигнах – здравейте, обажда се Джанина Фачо (съпругата на Ридли Скот). С Ридли прочетохме историята ви и тя много ни харесва. Той обожава текста. Нищо няма да промени. Иска да направи филма. Онемях. Стоях глупаво, с ръце, целите в тесто. Успях да кажа само – това е невероятно! Обясних, че правата за филма още шест месеца са в Оливие Даан и след това ще могат да ги имат те. Тя каза: „О! Ние с Ридли имаме принцип – той никога не работи по филми, които са били при друг продуцент преди това“.

Как имахте толкова търпение?

Случвало ли ви се е да се влюбите до полуда в някого. И макар всичко да подсказва, че той не е за вас, че нещата помежду ви няма да потръгнат, че може да бъдете наранена, че ще свърши зле, вие да искате да изживеете тази история. С мен беше същото – бях напълно луда, бях вманиачена. Знаех, че е голям филм, че ще е голям филм за Франция.

Построяването на Айфеловата кула, свързано с толкова трудности и нападки, че е грозна, всъщност е дало на Франция един от символите й и този символ с филма ви се превръща и в символ на любовта.

Единственият на страната на Айфел е бил министърът на търговията. Според всички кулата е била грозна, но Айфел се е борил за идеята си и я е осъществил. Почувствах я като много хубава история за разказване. Много ми хареса и любовната линия, и посланието, че човек трябва да вярва в проектите си. Ако имаш усещането, че е нещо силно, значи то е. И доказателството е, че филмът е факт.

Имате ли ритуали при писането?

Не, но много обичам да пиша на свещи. Нали знаете – когато се молите, палите свещ. И аз започвам така. Вярвам и знам, че това, което идва при един създател, артист, писател, му се дава от нещо по-голямо от него самия. Вярвам, че свещта прави връзката. Вярвам, че има нещо, по-силно и по-интелигентно от мен. И че това, което правя, когато пиша, е споделяне. Знам, че освен таланта и опита ми от 30 години писане, ми се дава вдъхновение и от другаде.

Ароматни ли са свещите?

Да. Обичам тамян, дърво в огън. Имам свещи с аромат на мента, на домат, на мускус, пачули, мащерка, билки. Харесвам естествени аромати.

Носехте ли Prada, когато бяхте главен редактор на модния Officiel?

Като във филма?! Когато ми предложиха работата, го гледах няколко пъти и си казах – аз няма да съм такава. Работата ми предложи директорката на списанието, която ме попита един ден какво мисля. Аз направих анализ страница по страница. Бях работила три години в сп. ELLE, между 26- и 29-годишната си възраст. Пишех за психология и социология. И понеже бях единствената, която говореше английски свободно, правех интервюта с американски звезди, с Харисън Форд например. Правех репортажи на френски, на английски. След това заминах за Лос Анджелис и започнах да се занимавам с кино. Но имам усет за редакторска работа и за преса. И случайно срещнах директорката на това списание. Анализът ми й допадна и тя ме попита дали искам да съм главен редактор. На следващия ден бях назначена. Обожавам тази професия и женската преса. Беше невероятно време.

А кой е любимият ви дизайнер?

За вечер е DiceKayek, една дизайнерка на около 45, която е обучена във висшата мода от Dior. И след това е създала марката си. Мисля, че е пристигнала в Париж от Истанбул. И прави невероятно красива висша мода. Материите са сатен, коприна. Бутикът й е в Париж, до Кафе де Фльор. Познават я в модните среди. Дрехите й носят по-състоятелните жени, не е много известна на широката публика. Иначе в ежедневието си се колебая между три-четири стила. По-често се обличам класически, елегантно, женствено, както французойките. Обичам италианските обувки и френската мода.

А френската кухня?

Въобще не. Обичам българската кухня, без десертите и сладкишите. Но за останалото… Най-добрият ми приятел, както ви казах, е женен за българка и съм им гостувала в Бургас за известно време. И начинът, по който готвите риба, морски продукти, всичките ви фантастични салати. Вашите салати са най-вкусните на света. Най-любимата ми кухня е българската. Чувствам се толкова щастлива, когато ям тук. България е в центъра на всички места, от които е моето семейство. Баба ми – майката на майка ми, е от Солун, когато е бил окупиран от турците. Майка ми има италиански произход, част от семейството на баща ми е от Прага, друга – от Германия. И в сърцето на всички тези посоки е България. Храната е нещо много чувствено. Винаги съм толкова щастлива, когато ям тук. Бялото сирене, маслините, зехтинът, краставиците, закуските – моята кулинарна идентичност е у вас. С храната ви се чувствам вкъщи.

Имате книга за трите дефиниции на любовта. Кои са те?

Майчината, любовта в семейството – която даваш на децата и на родителите си. Другата е романтичната, любовта между партньори. И третата е любовта към Бога, духовната. Но любовта е непредвидима. Никой не знае какво ще се случи от една любов, невероятна, изключителна. Аз съм обичала 10 пъти в живота си, но историите, които наистина са ме разтърсили, не са повече от три и са били впрочем доста трудни. Продължителните истории в живота ми не са били големи любови.

Любовната история на Густав Айфел също не е продължила дълго, нали?

Да, заради семейството на момичето, което е било по-високопоставено и не я е допуснало, а двамата много са се обичали. За Айфел раздялата им е била голяма болка. Адриен го е обичала, но са му казали, че тя не иска да го вижда повече. Бил е наранен, че тя не се е опитала да се свърже с него. И двамата много са се желаели и са били нещастни от раздялата. 20% от сюжета на филма е измислица, останалото е вярно в основата си.

Вие сте основателка на асоциацията на приятелите на Ромен Гари. Защо и какво прави тази асоциация?

Да, създадох я с приятел, когато бях на 25. Обожавах го, бях луда по книгите му. Много ми импонираше неговата смесена идентичност и себеусещането му като изгнаник.

Той е евреин, но не е. Той е от Централна Европа, но не е. Моята идентичност също е смесена. И когато го четях, се чувствах по същия начин, по който се чувствам, когато съм тук. Когато съм тук, се усещам себе си. Когато чета Ромен Гари, също. Изследвам своите корени от 18-годишна. Според ДНК тест се оказа, че пътищата на предците ми минават през Балканите и имам еврейско ДНК. Някога с тази асоциация правехме събития, пишехме статии. Но това беше преди 30 години.

Защо приехте поканата на „Синелибри“?

Бях много щастлива да дойда на „Синелибри“. Филмовите адаптации на книги ме интересуват. И освен това Жаклин (Вагенщайн) е фантастична, изключителна жена. Като се добави и България. Казах вече за гостуванията ми при моя много, много добър приятел Стефан. Изпитвам някаква нежност към България. Тук съм толкова щастлива. Вчера, когато излязох на сцената на прожекцията на филма ми да кажа няколко думи, по средата на това, което казвах, започнах да плача. Всички започнаха да пляскат и ми пращаха целувки, докато излизах от сцената, а аз им казвах – обичам ви, обичам ви. Имам един медальон с малка рибка от майка ми, тя го има от своята. И за този медальон една жена на конференция в Университета в Солун ми каза, че е нещо типично, което носят хората на брега на Черно море. Според мен някаква част от мен идва оттук. Нещо, което идва отдалече. Животът е мистерия.