Небцето на Стенли Тучи („Дяволът носи „Прада“, „Игрите на глада“) е като ракла на спомените. Разлиствайки 300-те страници от новата му книга „Животът ми през призмата на храната“, на човек не му остава нищо друго, освен да затвори очи, да си представи, че слага на коленете си ръчно избродирана бяла салфетка, да разтегне колана на удоволствието и да полети в орбитата на спомените на 60-годишния актьор.

Самият автор я определя като „автобиография с рецепти“. Вестник „Гардиън“ вече предупреди, че ще се разочароваме, ако очакваме да разберем от книгата повече подробности от снимачната площадка (например как се целува Колин Фърт в любовната история на гей двойка във филма „Супер нова“). Вместо това ще разберем какъв е първият ароматен спомен на Стенли – от рагуто на майка му Джоан (родителите му са имигранти от Калабрия), или каква е на вкус любовта с втората му съпруга, литературната агентка Фелисити Блънт (по-голямата сестра на актрисата Емили Блънт). Тя е нежното рамо и голямото сърце, което спасява актьора в труден период от живота му.

След мъчителна битка с коварна болест първата му съпруга Кейти (майка на трите им деца и муза в професионалния живот на Стенли) напуска този свят през 2009-а. Спасява го работата – филмите, театралната сцена и първата му книга „Рецептите на Тучи“ (2012 г.). Следва продължението „Масата на Тучи“ и влюбването в една необикновена, по думите му, жена – Фелисити Блънт. Срещата им е като излязла от романтична драма – Тучи приема поканата за сватбеното тържество на любими приятели, а те са Емили Блънт и актьорът и режисьор Джон Красински.

Сватбата е в луксозното имение на Джордж Клуни, вила „Олеандра“ на езерото Комо. Стенли се запознава със сестрата на булката – Фелисити, и на втората чаша шампанско вече е омагьосан от нея. Продължението: той стяга куфарите и заедно с трите си деца се мести от Ню Йорк в Лондон. Идват още две прекрасни деца – Матео (2015 г.) и Емилия (2018 г.) и признанието на актьора в шегаджийския му стил: „Надявам се, че и двете са мои, както и че ще наследят красотата и душата на майка си!“.

Със сигурност и петте деца в семейството на Стенли Тучи и Фелисити имат не само отношение към храната, но използват небцето си като филтър за важните неща в живота. Защото така прави главата на семейството. „Не се страхувам от смъртта, защото вече веднъж ми е дишала зад врата (рак на езика, който го лишава от възможността да се наслаждава на кулинарните шедьоври за две години, б.а.), но се страхувам да не загубя вкуса си отново. Защото ако не можеш да се насладиш на храната, на какво изобщо можеш да се насладиш?!“

В третата книга на един от любимите партньори на Мерил Стрийп (партньорството им в „Джули и Джулия“ е филмов подарък, тя в ролята на легендарната готвачка Джулия Чайлд, а той – на съпруга й Пол) Стенли Тучи разказва за срещата си с Марчело Мастрояни и неговата рецепта за прекрасна вечер – шот с амаро и фернет бранка, както и за Джулия Чайлд. „Няма да забравя никога финала на нейното телевизионно шоу – пожеланието „Бон апети!“.

Това „бон апети“ вдъхнови майка ми, италианка в САЩ, да превърне приготвянето на храна в споделено семейно удоволствие, а на мен ми даде нещо безценно – небце за улавяне на вкусове и спомени, които споделям в книгата.“
Актьорът, който тази година грабна награда „Еми“ за телевизионното си предаване „В търсене на Италия“, все още се адаптира към едно леко разочарование от Лондон.

„Обожавам раците и омарите от източното крайбрежие на САЩ. Тук, въпреки че на практика океанът е един и същ, вкусът е различен!“ Със сигурност обаче любовта притежава силата да компенсира недостатъчно вкусните английски омари.