Шест години след като продава първия си комикс, отваря и първия си магазин. Бизнесът му не само потръгва, но той изненадва всички с лекотата, с която му се отдават продажбите.

От висотата на неговите 18 години всичко изглежда лесно: „Всеки месец изкарвах около 10 хиляди марки, което на онова време бе равнозначно на около 6 хиляди долара. Бях най-богатото хлапе не само в квартала, но и в града. Имах безпогрешен нюх към търсенето, бях натрупал много контакти и с лекота движех търговията и доставките. Това ми даде увереност, че мога да продължа да се занимавам с продажби, като разширя полето на дейността си!“.

От издателите със световна тежест днес той е единственият, който няма в автобиографията си графа университет, защото влиза в бизнеса още като дете. Не крие липсата на академично образование, но е категоричен, че притежава нещо много по-ценно – талант за бизнес и безкрайни познания за пазара, клиентите и търговската мрежа.

„Аз съм самостоятелен и различен играч. Парите ме направиха независим още в детството ми, но дори и да ги нямах, пак щях да следвам интуицията си. А тя е безпогрешна и никога не ми е изневерявала. Всичките си идеи реализирам и днес, независимо дали ще спечеля или не. Никога не съм се интересувал от фокус групи и бизнес стратегии, а съм заставал зад проекти, в които вярвам, и хора, които харесвам. Това е тайната на издателството ми – работя и продавам артистите, които харесвам, и удовлетворявам нуждите, които имам в момента. Когато се роди най-малкият ми син, който днес е вече 10-годишен, инвестирах в няколко детски книги, защото исках да имам нещо у дома, което да му чета!“.

„Първият ни голям международен успех бе книгата за Пикасо – „Геният на века“, която публикувахме през 1985-а. Това беше първото издание от серията, която нарекохме „Базово изкуство“ и която преведохме на 26 езика. Неочакваният успех на поредицата ми показа верния път през годините – изкуство, което влиза в домовете на хората. Когато се измориха от това и тръпнеха в очакване на нещо ново, им предложих големите издания с фотографии на Нютън, дизайн обекти на Филип Старк и рисунки на Дейвид Хокни.“

Британският художник, подобно на Нютън, става добър приятел на Ташен и заедно стигат до идеята да лансират луксозно издание с рисунки на Хокни, чиято цена е 11 хиляди британски лири. Никой не се съмнява в успеха му, защото излиза под шапката на „Ташен“, а рекордните продажби само затвърждават класата на издателството.

Идеите на Бенедикт не познават ограничения с изключение при някои местни пазари, най-вече в Средния изток, където книги, посветени на творчеството на Густав Климт и Огюст Реноар например, не могат да се продават, защото има „морална“ цензура. Но и това не спира Бенедикт и дъщеря му Марлен да мечтаят на едро. Така през 2020-а издават творби на китайския артист дисидент Ай Уейуей, а успоредно с това и луксозно издание с ръчно нарисуван от него шал, което се продава за 20 хиляди евро. Първият тираж е изчерпан за седмица, а в настоящия момент от издателството подготвят петото му преиздаване.

Досега Ташен е имал само един провал в професионален план и го приема не като урок, а по-скоро като потвърждение на правилото, че винаги трябва да си готов за изненади. Очакванията красиво оформеното издание с творби на мексиканския художник Диего Ривера, съпруг на Фрида Кало, да се продава добре, се провалят с гръм и трясък, въпреки че Бенедикт и колегите му инвестират доста пари и усилия, за да намерят добър автор, графичен дизайнер и водещ редактор, който да подбере творбите на Ривера.

„Ако искаш успех, ти трябва провал!“ е правилото на Ташен, според което управлява семейния бизнес и неговата първородна дъщеря Марлен. От 2011-а тя е генерален директор на фамилната компания и следи отблизо работата на седемте офиса и 11-те магазина, пръснати из целия свят. Логото „Ташен“ е лесно разпознаваемо, както и характерния за търговските им обекти артистичен интериорен дизайн, съобразен с мястото. Магазинът в Милано например е тотално различен от книжарницата в Париж или Лос Анджелис.

Уверен в способностите на Марлен, Бенедикт се е оттеглил и се радва на истинско семейно щастие в обятията на третата си съпруга Лорън и децата им в екзотичната им къща в Ел Ей (сградата, построена от легендарния архитект Джон Лотнър, напомня космически кораб).

По отношение на жените през целия си живот Ташен действа с прецизността, увереността и страстта на колекционер. Първата му съпруга избира да живее в неговата сянка и е просто майка на двете му деца – Марлен и Бен, който сега е успешен галерист в родния си Кьолн. Втората си съпруга Анжелика среща в офиса на „Ташен“ в Берлин. Искрите между двамата са видни с просто око. Скоро нажеженото до червено сексуално привличане прераства в брак.

В берлинския си офис Бенедикт поставя до бюрото си фотография, на която той позира облечен в официален костюм, а до него съпругата му Анжелика е… гола. (Хер Ташен е известен почитател на порнофилмите и дори мечтае да направи кариера като продуцент на такива филми. В каталога на издателството му има и еротични албуми, някои от които за hard core ценители като него. В интервюто за онлайн платформа за любители на еротични приключения признава, че се възбужда, докато разглежда някои от най-скандалните албуми на издателството си. Както и че когато намери жена, с която да си паснат напълно в тази посока, ще се отдаде на „див секс“.) Връзката им отваря нови хоризонти и пред издателството, защото Анжелика е голяма почитателка на интериорния дизайн. Благодарение на нейното хоби в каталога се появяват заглавия като „Най-добрите парижки апартаменти“, „Скандинавски стил“, „Топ 20 на най-красивите тераси по света“ и подобни, които се оказват голям успех. В живота на господин Ташен втората госпожа Ташен е като разширение на творческата му биография. Връзката им обаче не устоява на времето и двамата слагат край на личния и на професионалния си тандем.

Третата му съпруга Лорън е шеф на отдел ВИП клиенти на един от най-интересните и мащабни арт форуми в света – Арт Базел. Срещат се на изискана вечеря, разменят телефонни номера и ето че традиционното за Ташен лудешко влюбване е в ход. В Лорън той намира подходяща партньорка в сексигрите, както и професионален съветник при закупуването на трофеи за арт колекцията си. Всичко необходимо за триумфа на мъжа, издателя и колекционера Ташен.

През 1981 година Бенедикт проявява друг свой талант и записва на плоча две свои изпълнения – на песента на Едит Пиаф À Quoi Ça Sert l’Amour? и на испанската Amor de Mis Amores, поднесени на оригиналните им езици. Идеята му е да ги подарява на приятелите си, за да повдига духа им и да разтваря широко усмивката им. Нещо, което прави и с верните почитатели на империята „Ташен“, които освен усмивката са готови да разтворят и портфейлите си, защото кой би отказал да украси библиотеката си с бижу с марката „Ташен“.