„Бебета, тикви и няколко ломски комара“ на Александра Попова ме спечели с веселия си нрав и практично звучене, въпреки че отдавна не ми се е налагало да общувам с новородени, още по-малко съм рязала тикви за бебешко пюре, а за снажните ломски комари само съм чувала от оцелели след сблъсък с тях хора. Авторката има добро алиби за деянието си.

Когато попитала дъщеря си как да обясни защо е написала книгата, детето чистосърдечно отвърнало: „Ами кажи им, че си я написала, защото обичаш вино“. Много хубаво и някак универсално оправдание, ще го използвам и аз, благодаря! Сборникът със забавни истории се занимава с различни аспекти на майчинството, съжителството с половинка, живеенето в града, притежаването на куче, разхождането по градинки, а всеки от нас се е сблъсквал поне с едно от тези човешки състояния. И всеки, абсолютно всеки, ще е удовлетворен да разбере, че и други са се чувствали изморени, изнервени, нелепи, несигурни, несръчни в иначе тъй благородната роля на родители и хора.
От издателство „Мусагена“.

Моля, Алекс, представете се на нашите читатели – зодия, точна дата и час на раждане, за да можем да определим и асцендента ви, както и китайската ви зодия. Само така ще знаем с какъв човек си имаме работа.

Уви, тази информация е забулена в някаква страхотна мистерия, тъй като майка ми винаги е отговаряла с крайно неугодния за астролозите отговор: „Някъде към 2 през нощта беше, като че ли преди 2 и 15“. За датата обаче имаме известна яснота – 10 октомври 85-а, както и че съм Везни. От тези, по-нечудещите се.

Как започнахте да пишете, къде и кога го правите (звучи като разпит на заподозрян убиец, но нали си знаем, че думите често стават оръдие на престъпление) и защо решихте да напишете тази книга?

Нямам друго логично обяснение, освен че екстремното недоспиване в началото на майчинството ми вероятно е довело до необратими изменения в лявото ми мозъчно полукълбо. То и това звучи като отговор на заподозрян убиец.

Имахте ли съгласието на едно от основните действащи лица в книгата – дъщеря ви?

Не, и чакам бурното ѝ недоволство веднага щом прекрачи пубертета. Но можех да сложа на корицата нейна снимка на гърне, така че мисля с това да я умилостивя.

Каква сте по професия и това помага ли в писането?

Обикновено го обяснявам така – ако искаш да продаваш ей това списание по интернет и някой да ти плаща онлайн за него, аз съм човекът, а сайтът е snapayments.com. Този бизнес те среща със страшно различни хора и определено ти отваря мисленето. А и непрекъснато пишеш мейли, така че неминуемо научаваш къде се слага пълен член.

Как се определяте – като жена, която не е от най-спокойните, като майка на генийче, съпруга на мъж от Северозапада или разговорливата от Бегемама?

Изпитвам известно страхопочитание към Бегемама и ако се е налагало да попитам нещо, винаги е било с треперещи ръце, студена пот на челото и бидон валериан наблизо. Там се хранят с плътта на новите потребители и ако не внимаваш... знаете как е в дивата природа.

Как така ще съм жената, която не е от най-спокойните?!

Вие от кои майки сте – с мекиците или с чията? Обяснете термина, който използвате в книгата – еколиготии.

От тези с чията, дето от време на време търгуват мекици срещу послушание. И понякога ги дават и безплатно, ей така, за разкош. Или за да не изпадаме в крайности, хранейки се само с еколиготии. Под еколиготии разбирайте всичко, което ни дава вечна младост, лекува ишиас и със сигурност не присъства в речника на бабите ни.

Бихте ли ни дали съвет как да станем популярни родители във Фейсбук и да започнем да печелим пари от това? Дали да си оперираме носа, или да пуснем видео как се обвиняваме взаимно, че крадем от прасенцето касичка на детето?

Необходимо ви е само едно нещо – да знаете къде все още се продават от детските кухни на „Лидъл“.

Как да накараме мъжа си доброволно да отстъпи дистанционното? Или да свърши нещо, за бога.

Винаги можете да му купите последния „Дуум“ за компютър. Дистанционното със сигурност ще е ваше задълго, а и спасяването на човечеството от силите на Ада звучи като вършене на нещо, нали?

Бутилка вино или две – това ли е изходът от повечето житейски затруднения?

Или това, или един сезон на „Приятели“. А най-добре и трите.

Как изглежда образцовото семейство по празниците?

Шумно, хаотично, леко нервно, щастливо, преяло, смеещо се и пълно с любов.