„Територия на терора“ е политически трилър. В семейната ни традиция има дълъг списък със забрани, две от най-важните са „никога не яж макарони със сирене и захар“ и „не чети политически трилъри“. Ако с първата би се съгласил всеки италианец, който е с ума си, то втората стъпва върху горчивия ни опит, според който политическите трилъри са свързани с разни теории на конспирацията, а те рядко са нещо повече от досадни или натоварващи, обикновено и двете.

Но тук беше пусната една въдичка, която все пак захапах – името на Хилари Клинтън като съавтор, редом до това на Луиз Пени, прославената канадска авторка на криминални романи с главен герой инспектор Гамаш.

Не знам защо Хилари Клинтън се е впуснала в писателското поприще, може би за да си запълни времето, след като вече се е отказала от борбата за Белия дом, или пък за да не остане по-назад от мъжа си Бил, който е написал цели два! трилъра в съавторство със самия Джеймс Патерсън. А защо не и да поразчисти политически сметки - в романа ясно прозират образите на Доналд Тръмп, Владимир Путин и още няколко по-маловажни президенти и алатояси. Всъщност никой герой в „Територия на терора“ не е по-жалък от бившия президент Ерик Дън, явен шамар по розовобузото лице на Тръмп, от когото Хилари Клинтън загуби драматично на изборите за президент през 2016 година. Тогава тя като кандидат на Демократическата партия спечели близо 3 милиона гласа повече, но поради особеностите на американската изборна система за победител беше обявен Тръмп.

Признавам, че г-жа Клинтън ми е симпатична, дали защото беше потърпевша в скандала около Моника Люински, но остана до мъжа си, а двамата са заедно и досега, или пък заради гадничките начини, по които беше обиждана – лоши тоалети, тежка фигура, дебели глезени и т.н. След като прочетох „Територия на терора“ тя ми стана още по-симпатична, защото книгата е добра, всъщност дяволски увлекателна.

Разказва за държавния секретар на САЩ Елън Адамс, доскоро собственичка на медийна империя и отявлена противничка на новоизбрания президент Дъглас Уилямс, жена с характер, но без опит в голямата политика. Кариерата й на държавен секретар започва с фалстарт, но докато се опитва да разбере кой я е подвел, Елън напипва огромен заговор. В Лондон, Париж и Франкфурт избухват бомби в автобуси, жертвите са много, но скоро става ясно, че тези атентати са само подготовка за голям удар в Америка. Докато историята се разплита в бесен ритъм, е интересно да се види как работи висшата американска администрация, а тук Хилари Клинтън е истински експерт. Все пак е била държавен секретар при президента Обама, а и е ползвала жокера помощ от приятел. В следговора на книгата Луиз Пени пише, че лично Бил Клинтън е чел първата чернова на книгата и критикувал описаните действия на президента Дъглас Уилямс с думите, че „един президент не би направил това“.  

В трилъра има всичко, на което почитателите на жанра могат да се надяват – заговор на най-високо ниво, руска мафия, ирански тайни служби, корумпирани учени, талибани, американски специални части, ровене в чужди компютри, фалшиви следи, неизбежни жертви, обратно броене до чудовищен взрив, при това всичко е в чудесно темпо, от което на моменти буквално се задъхваш. Но има и едно ниво на експертност, което просто се усеща в описанията и прави нещата да изглеждат максимално достоверни. Е, без донякъде твърде американския финал, но нали в продукцията са замесени Хилари и нейният Бил… Все пак жалко, че тя не стана президент. Щеше да е интересно да видим Бил Клинтън в ролята на… как ли биха го наричали - първи господин или президентш?

В никакъв случай не пропускайте страниците с благодарности на двете авторки – разкриват интересни факти за написването на книгата и за тях самите. Луиз Пени признава, че доста се стреснала, когато получила предложение от литературния си агент да стане съавтор на г-жа Клинтън, въпреки че двете се познавали и преди това покрай обща приятелка. Но тогава за пореден път си припомнила последните думи на ирландския поет Шеймъс Хини - Noli timere, не се страхувай. Всъщност имала ги написани на плакат в стаята, където работела над книгите си. Подходящи са за писатели, политици, журналисти, май за всеки. Noli timere.

От издателство "Софтпрес"