Koлko си oтслабнала!

Ла Мартиния 10 January 2022

Леле, колко си отслабнала, супер! – коментар под снимка.
Изглеждаш страхотно, каква е тайната, как успя? – в случаен разговор.
Нещо си отслабнала май? – позната майка на детската площадка.
Ма виж я колко е слаба, как няма да ѝ станат тия дънки! – непозната жена в магазина.
Като момиченце си! – приятелка.
Ох, едвам те познах, мислех, че е дъщеря ти! – съседка.

И всичко това за седмица. Е, какво се оплаква тая жена, само комплименти, ще кажете. Така се случи, че заради здравословни проблеми това лято свалих 10 кг от обичайното си през последните години тегло. Без план, диети, фитнес, специални спортни режими и воля, а заради 3 операции и едно лято, прекарано между болнични стаи и прегледи. Не бях споделяла подробности наляво и надясно за проблемите си и изненадващо дефилирах с чисто нов силует. Никога не съм имала проблем със свръхкилограми, но след 40 покрай пандемията, работата вкъщи, лошия сън и разбъркания дневен режим качих няколко килограма. След всички хирургични процедури, изследвания, притеснения и тревоги през изминалите 4 месеца върнах, без да искам, теглото си от младежките години и това изведнъж се превърна във фокус и по-важна тема дори от начина, по който се чувствах. Околните някак се усещаха задължени да ме похвалят, добронамерено, разбира се, но… какво реално казваме, отбелязвайки промяната в нечие тегло и загриженост ли показваме, или нещо по-различно?

- Изглеждаш по-добре слаб, дори да е заради здравословен проблеми.
- Да си слаб винаги е за предпочитане.
- Да си пълен е лошо (дори да не си бил извън нормата, а просто малко по-заоблена версия на себе си).
- Не е важно как или защо си отслабнал, загубата на тегло е винаги супер.
- Давам оценка на тялото ти, забелязвам всяка промяна в него.

Не е тайна, че килограмите са задължителен small talk, най-често между жени, особено ако не сте се виждали скоро и се чудите коя тема да подхванете. Нещо като времето – струва ни се неутрално и безопасно и почти се е превърнало в част от етикета. Дали ще е за диети, процедури, хранителни навици, спортове, гурута по здравословен живот или фитнес програми, темата е една – как да отслабнем, ако може бързо, без усилия и без да качваме отново, сякаш това само по себе си е гаранция за щастие. Толкова сме потънали в т.нар. diet culture, че загубата на тегло е винаги повод за комплимент, без да се замисляме, че може да е следствие от здравословен проблем или някакъв вид психическо разстройство. Да си слаб и фитнат е винаги красиво, престижно и изразява грижа за себе си. Дали е така обаче?

Дори след края на лятото и суматохата по тия прословути летни тела, продължават да излизат спонсорирани постове за магически чайове и вълшебни обедни менюта, които ще ни направят не умни, щастливи и добри, а СЛАБИ. Специалисти и самозванци обещават не толкова здраве, колкото красив силует и малък размер. Това продава. Инфлуенсъри и популярни лица рекламират магически отвари, хапчета и прахчета, с които незабавно ще придобием моделски форми. Регулация в тази сфера просто няма, за морал да не говорим. Тийнейджърки спазват нечовешки диети, за да бъдат приети, харесани и да изглеждат добре на снимки. Млади жени са готови на какво ли не, само и само да влязат в най-тесните си дънки. Майки критикуват дъщерите си, че са напълнели и трябва да вземат мерки, ако искат да успеят в тоя живот. Да си слаб е достойнство и плюс, дори да е на солена цена или в резултат на неприятно стечение на обстоятелствата.

През последните години хранителните разстройства придобиват чудовищни размери, и тук нямам предвид само затлъстяване. Сред най-разпространените са анорексията, булимията, емоционалното хранене (binge eating disorder), орторексията. Намесена е не само храната, а и генетика, начин на живот, семейна среда, поведенчески модели, родителски стилове, социални стереотипи, минали травми, както и недиагностицирани медицински проблеми. Пациенти с анорексия споделят, че положителната обратна връзка, която са получили в социалните мрежи при драстично отслабване, допълнително ги е насърчила във вредните им навици. Коментарите за тегло понякога могат не само да наранят, но и да задълбочат даден проблем. Дори да се отправят добронамерено, далеч не са безобидни.

В ерата на социалните мрежи постоянният фокус към външния вид и визуалната идентичност се е превърнал в обсесия – да изглеждаме по-добре, да пазаруваме повече, да се подлагаме на всякакви намеси, за да бъдем перфектни, успешни и популярни. Парадоксът е, че на фона на мантрата „Обичай себе си такъв, какъвто си“ и прокрадващата се мода „Харесвам си недостатъците“ всеки се опитва да прилича на някой друг – по стандарт на живот, интереси, придобивки, нос, устни, коса или излъчване. Как да бъдем себе си, ако не се харесваме в оригиналния си вид? Кои сме всъщност – реални личности или виртуална проекция на мечтите? Как да проповядваме увереност и самочувствие, ако използваме всяка минута и скрол, за да се сравняваме и да търсим кое не ни е наред и как да бъдем нещо друго?

Култът към стегнатото спортно тяло и вечната младост постоянно ни внушава вина – не правиш достатъчно, не си достатъчно упорит, не се грижиш за себе си, не си инстаграмабъл, не пасваш на актуалния шаблон, нещо ти е сбъркано. Здравето, връзката със себе си и тялото като двигател на живота ни остават на заден план, самоприемането идва след като бъдем приети от другите – още един парадокс на съвременнaта култура. Телата се трансформират от момента на раждането ни до нашата смърт и няма нищо по-естествено от това. Те не са ригидна система, а жив организъм и не можем да изискваме непосилното – на 60 да сме с 20-годишното си тяло. Да остаряваш е привилегия, а тя носи със себе си трансформации и изпитания.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР