Решението на домакините от Нидерландия да представят участниците в Евровизия с „малки къщи“ изненада и дори раздразни мнозина. Но истината е, че в Ниските земи има дълга традиция на миниатюризация на живота, на представянето му пред околните като на витрина и това са куклените къщи.

Първите образци се появяват в Западна Европа през 16. век. Изработват ги за дами от богатите прослойки и в никакъв случай за деца. Инфантилизацията им ще се случи доста по-късно с поевтиняването на производството на играчки, особено след Втората световна война.

Трябвало да си наистина много заможен, за да си поръчаш такава къща, която се възприемала като витрина на семейното богатство и вкуса на домакинята. Всичко в куклените къщи било скъпо – изцяло ръчната изработка на архитектурните детайли, на миниатюрните мебели и съдове, на човешките фигури.

Е, Петронела Ортман можела да си позволи най-доброто, защото била съпруга на много богат търговец. Прочутата й в цял свят куклена къща днес се пази в Държавния музей в Амстердам. Изработена е през втората половина на 17 в. от дъб, облицована с коруба на костенурка и инкрустирана с олово.

 

 

 

View this post on Instagram

A post shared by Brocante O'Plus (@brocanteoplus)

Предметите – близо 7000! – са направени в мащаб 1:9 от цяла кохорта майстори – художници, дърворезбари, мебелисти, тапицери, плетачи на кошове, златари, стъклари. Днес тези предмети са почти единствените свидетели за това как е изглеждал един богаташки дом в Холандия преди близо четири столетия. Къщата на г-жа Ортман е на 3 етажа. На първия са двете кухни, има шивалня и библиотека. Скъпите, изработени по поръчка сервизи са донесени от Китай и Япония. На втория етаж е разположен разкошният салон за гости. Стените му са украсени от горе до долу с пейзажи, на тавана е изрисувано небе с облаци. Има дори порцеланови плювалници за пушачите. На последния етаж са стаите на слугите с нощните им гърнета, помещението за простиране на бельо и килерът за торф. Малките ютии може да се ползват, стига да сложите в тях нагорещени въглени. Тук е и детската стая, тапицирана изцяло с жълта коприна, леглото е с балдахин, а в шкафа прилежно са сгънати детски дрешки.

Разбира се, щом си кралица, и то на империя като Британската, трябва да минеш на следващото ниво. Затова куклената къща, изработена за съпругата на крал Джордж V Мери, е още по-маниашка. Завършена е в мащаб 1:12 през 1924 година, когато и технологиите са напреднали. Има си истински архитект, при това световнопризнат – сър Едуин Лютенс, и в нея са представени най-новите продукти и домакински технологии за времето си. Когато с благотворителна цел я показват на Имперското изложение през 1924–1925 година, се изреждат да я видят 1,6 милиона души (сега тя се намира в замъка Уиндзор).

 

 

 

View this post on Instagram

A post shared by The Blissful Trip, LLC (@theblissfultrip)

Много от предметите в нея – килими, щори, мебели, са точни копия на обзавеждането в Уиндзорския замък. Баните си имат водопровод и дори работеща тоалетна с казанче и миниатюрно руло хартия край нея. Пушките се зареждат, двигателите на домакинските асансьори и гаражните врати са действащи. Грамофонът свири. Картините са нарисувани от известни по това време художници, бутилките в избата са пълни с истинско вино и концентрати.

Още по-интересно е, че някои от най-известните съвременни писатели са поканени да пишат специално за миниатюрната библиотека на кралица Мери. Сър Артър Конан Дойл се отчита с разказа „Как Уотсън се научи да прави фокуси“, с минипроизведения участват А. А. Милн, Томас Харди, Ръдиард Киплинг, Съмърсет Моъм. Джордж Бърнард Шоу обаче вдигнал рамене и отказал, промърморвайки нещо от сорта: „На един държавник се полага да прави глупости, иначе няма да го вземат насериозно“.  

 

 

 

View this post on Instagram

A post shared by Royal Collection Trust (@royalcollectiontrust)

Куклените къщи са своеобразни капсули на времето. Те са моментни снимки на живота отпреди изобретяването на фотографията. Нащокинската къща, която днес се пази в Пушкинския музей в Санкт Петербург, например е точно копие на дома на семейство Нащокини – последния московски адрес, посетен от поета малко преди смъртта му.

Леко неочаквано куклените къщи се оказват от полза и за криминалистите. В Харвардската школа по съдебна медицина от 1931 година учат бъдещите следователи как се прави оглед по умалени копия на местопрестъпленията. Царица на този тип възстановки е Франсис Глеснър Ли (1878–1962). Тя се прочува със своите диорами, пресъздаващи сценографията на реални убийства. Нарича ги „етюди на тема необяснима смърт“.

 

 

 

View this post on Instagram

A post shared by Suzanne Hatcher (@kshatchback)

Изработва ги с невероятна прецизност в свободното си време. Всъщност всичкото й време било свободно, просто Франсис била много богата дама и не й се налагало да работи.

Някога най-красивите куклени къщи се правели в Нюрнберг. В началото на 17. век подреждането им било част от обучението на знатните нюрнбергски госпожици, които трябвало да могат да ръководят домакинството, след като се задомят. Малките къщи станали символ на подредения бюргерски живот със строго определеното място на жената в него и точно срещу това въстава Нора в прочутата драма на Ибсен, преведена някога на български като
„Куклен дом“.