Сигурно помните Александра Караджова от специалния ни проект с актьора фотограф Владимир Карамазов, който я номинира като една от най-интересните млади надежди в областта на любителската фотография. 23-годишната Айя, както я наричат приятелите й, е момиче с голямо сърце, кураж и желание да опознае целия свят с помощта на камерата си. Когато ни сподели, че се е завърнала от вълнуващо приключение в Африка, в спомените ни изплуваха филми като „Отвъд Африка“, „Призрака и Мрака“ и „Мечтах за Африка“.

В разказа на Айя за EVA припознахме един от екранните си любимци, героя на Робърт Редфорд – приключенеца Денис Финч Хатън от „Отвъд Африка“, който казва: „Не искам един ден да открия, че съм към края в живота на някой друг!“. Ще се уверите, че Александра носи същата дързост и любопитство към света.

Често дори и не подозираме какво ни е подготвил животът в бъдеще време. Притесняваме се, нетърпеливи сме, а всичко, което трябва да направим, е да оставим съдбата да си свърши работата, да й се доверим, че нещата се случват, когато им е времето. Използвам поканата на любимото списание EVA, за да напиша едно писмо до самата мен в миналото ми, до момичето, което непрестанно се стресираше какво ще прави с живота си, дали ще й бъде даден шанс… и до бъдещото ми аз, за да ми напомня, че всичко ще е наред.

ПИСМО ДО АЙЯ

Когато си в началото на 20-те, за момиче, опитващо се да пробие в света на киното зад камерата, може да е малко трудно. Социалните мрежи като Инстаграм са страхотно оръжие, но недоверието у хората остава. Големи проекти, големи бюджети, големи камери, свръхнапрежение, казват ми: „Не е работа за жена“. Дали наистина е така? Винаги съм била много амбициозна и когато си поставя цел, я гоня докрай. Кажи ми, че не мога, и гледай как ще го направя по-добре и от теб. Така и със снимането, пътуването и разказването на истории.

Юли 2021 година получих моя шанс от Челси (@chelseakauai) – това е една от най-известните създателки на травъл визуално съдържание по света с над милион последователи. И тук не говоря за негативните аспекти, с които свързваме думата „инфлуенсър“ в България. Родом от Хавай, но в момента базирана в Кейптаун, Челси създава изключително смислено съдържание и разказва истории, които насочват вниманието към важни въпроси. Запознахме се преди 2 години на конференция в Канада и у нея ме привлече точно смелостта да бъде различна от другите. Предполагам, че и тя е видяла същите качества в мен, защото иначе нямаше да пиша тази история.

След няколко седмици бях на самолета за Кения, готова да документирам борбата срещу бракониерството и шанса на жените да работят като рейнджъри. Първата спирка след кацането ни в Найроби беше Sheldrick’s Trust – това е дом за осиротели слонове, в който се полагат грижи, за да бъдат животните върнати здрави в естествения им хабитат.
Във всяка добра история има конфликт. Проблемът с бракониерството в Африка е много голям, интересът на туристите често е повърхностен – колко животни ще видят на сафарито и дали ще си прекарат добре. А всъщност малко са хората, които искат да научат за работата зад кулисите, за труда, който се полага, за да има какво да видиш по време на сафарито.

Да избереш професията на рейнджъра значи да посветиш живота си на опазването на заобикалящия те свят.
Това е война, в която се отнемат животи, и за да бъде спечелена, трябва да си готов да дадеш своя. И така, стигаме до Сегера, където се запознахме с Пол Ндериту Уауеру – рейнджър с 16-годишен опит в борбата с избиването на носорози и главен отговорник по обучаването и интегрирането на жени в рейнджърските среди. При това описание човек си представя някой строг и боен господин, а всъщност пред нас застава един изключително интелигентен човек с огромно сърце, уважение към всекиго и всичко, и много, много доброта. Пол ни сподели истории, които не е разкривал на никого досега и част от тях ще си останат така. След като прекарахме 5 дни в Сегера, беше време да полетим с малкия сафари самолет към един от най-известните национални резервати в Кения – Масай Мара, където отседнахме в Ангама Мара. Собственичката на лоджията се казва Ники Фицджералд и с нейна помощ са създадени 55 такива лоджии на различни места из целия свят. Вдъхновена от филма „Отвъд Африка“, сниман преди около 35 години, тя решава да създаде лоджия точно на същото място, което навремето е използвано за филмов декор.

В Кения има 44 различни племена, масаите са основното население в Масай Мара и всъщност на местния им език – маа, Мара означава нещо на петна. Пейзажът в резервата има точно такъв вид заради разпръснатите из необятната му шир акациеви дървета. Характерно за масаите е, че имат познания за всяко растение и са се научили как да използват природата за медицински цели и в ежедневието си. Наш гид, също преминала обучение за рейнджъри, беше Софи. Колкото и да е голям контрастът между нашите животи, аз определено намерих сходства, докато слушах историята й. Тя също беше решена да пожъне успехи в една доминирана от мъже област. Упорита, работлива и интелигентна жена, която знае латинските наименования на всички видове от флората и фауната в резервата, познава в детайли поведението на животните. Още на втория ден изкарахме огромен късмет и станахме свидетели на Голямата миграция, когато хиляди антилопи гну и зебри пресичат реката. Цялата земя се разтриса, когато стадата се засилят и започнат да скачат във водата, където често ги чакат хищници.

БЛИЦ С АЙЯ

С Африка в сърцето

Александра, по време на това приключение усещаше ли се като героиня от култовия филм „Отвъд Африка“?

Всъщност собственичката на втората лоджия е била вдъхновена точно от този филм и Ангама Мара (в превод от суахили „Провесен във въздуха“) се простира върху тогавашния филмов декор. Едва ли някога ще бъда по-близо до филма от това. Във всяка от палатките можеше да бъде намерен романът в оригинал “Out of Africa”. Ако трябва да съм честна, не съм гледала филма, така че може би е време за киновечер.

Казват, че или носиш Африка в сърцето си, или не – къде остана тя в теб?

Африка определено остави дълбока следа в сърцето ми, всеки ден беше изпълнен с толкова много преживявания, че в един момент губиш представа за времето. Водих си много подробни записки, за да мога да се връщам към тези спомени.

Дълго ли се подготвяше за пътуването и какво те изненада в хода му?

Винаги преди пътуване, особено когато е по работа, правя много подробно проучване, за да очертая контурите на историята, която предстои да бъде разказана. Естествено, в тази професия често, ако не винаги, нещо се обърква и трябва да се реагира изключително бързо. Не можем да контролираме много от събитията или пък да знаем със сигурност какво ще ни разкажат хората, които срещаме по пътя, можем само да предполагаме... но понякога красотата на пътуването се крие точно в това. Много от зрителите виждат само хубавите моменти и мислят, че едва ли не отиваме там на почивка, а това не може да е по-далеч от истината. Освен че става дума за генериране на съдържание (снимки, видеа) 24/7, винаги трябва да си духом там, няма време за разсейване. Или си в историята, или не я правиш. Спим максимум 4 часа на денонощие, ставаме за изгреви, гоним залези, снимаме, снимаме, снимаме, дори когато ти се иска да оставиш камерата настрани и просто да се насладиш на момента. Със сигурност не е нещо, което бих препоръчала на всеки – физическата и психическа издръжливост са от голяма важност.

Само на 23, вече си обиколила толкова континенти и залагаш все по-висока летва. Какво предстои?
 Старая се всеки път да покорявам по-високи върхове, така е. Скоро предстои да се впусна в пътуване до Киргизстан, където заедно с мой колега ще документираме местния живот и пейзажи. Който иска, може да следи работата ми отблизо и да ме последва в Инстаграм @lostinayaland. Там човек може да добие най-ясна представа за бързите обороти на живота ми.