Лоша, но щастлива

От малка са ти внушавали: „Бъди добра“. Казвали са ти, че на добрите момичета не им се случват лоши неща. Обещавали са ти, че ако се държиш добре, ще те обичат. Внушавали са ти идеята: за добро поведение се дава бонус.

Ника Набокова 23 August 2021

Когато се е случвало нещо лошо, роднините ти са казвали неща от рода на „сама си си виновна“. За теб и за останалите. Изнасилили са момиче от съседния вход? Не е трябвало да ходи с къса пола. Леля еди-коя си е пребита от мъжа си? Предизвикала го е. Гаджето на Маша й е изневерило? Не се е старала достатъчно! Пипнала си грип? А защо изскочи навън без шапка! Мошеници са те измамили?

Това е, защото си прекалено доверчива.

И у теб укрепва убеждението: ако нещо не е както трябва, вината е само твоя.

Но ето, вече си голяма… И светът се оказва различен. Разбира се, ако го гледаш с очите на реалист. На здравомислещ. На рационалист.

Можеш да се издокараш в чувал за картофи и пак да те изнасилят. Можеш от сутрин до вечер да се трудиш за благото на мъжа си: дом, прекрасни деца, в леглото – ураган и всички удоволствия, и той пак да кръшка. Можеш да си прекрасен, отговорен служител, и да налетиш на истински задник за началник, който не стига че няма да ти плати изработеното, но и ще те унизи. Можеш да си мило, малко, красиво котенце, и да се намери гадина, която да те изрита.

Светът е несправедлив. Тази истина е болезнена, неприятна, но трябва да я признаем, ако искаме да живеем, а не да влачим жалко съществуване.

На добрите хора се случват лоши неща. А на лошите хора се случват добри неща. Трябва да приемем и това.

Да управляваме вселената и другите хора с помощта на своята „доброта“, на правилното си поведение, уви, е невъзможно.

Откъде идват тези странни идеи за „каквото ти на хората, това и те на теб“ и „ако си добър – всичко ще е добре“?
Най-вече – от тревожността.

Знаете ли, мозъкът ни, по-точно една негова част е устроена така, че без ясна, разбираема информация да се формират инструкции става сложно и страшно. Трябва да си психологически много подготвен човек, за да успееш да приемаш спокойно всичките възможни полутонове на този свят.

Затова хората си измислят разни правила, които им дават илюзията за контрол.

Точно от него, от контрола, има нужда тревогата. Тя шепне: „Ако намериш вариант да държиш всичко в ръцете си, ще си защитена.“

Историята за „добрите момичета“ е точно от този сериал. Обратната страна на синдрома на послушното дете е манипулативната. Та нали с помощта на угаждащото, безотказно поведение такъв човек се опитва да получи онова, от което има нужда. Гаранции за безопасност, гаранции за ответно добро отношение, възможност после меко да натъртиш на „аз за теб всичко правя, а ти?“. Да, да, представете си, добрите момичета съвсем не са толкова бели, пухкави и безпомощни, както изглежда отстрани.

Но са много, много нещастни. Защото хората им се качват на главата. Защото хората ги използват. Защото в живота им има място за всичко и всеки, освен за тях самите.

Да си приятен, отговорен, уважаващ другите човек е важно. Наистина е важно. Но освен това трябва да умееш да се защитаваш и да поставяш прегради пред онези, които се опитват да те нападат, манипулират, пред онези, които не те уважават и не ти дават нищо добро.

Като начало дайте да се разберем с кого можем без особени угризения на съвестта да не се церемоним особено.

1. С агресорите
Ако някой ти крещи, унижава те, обижда те, ограничава те, използва физическо въздействие (да, да те блъснат също е насилие), не те уважава – бягай надалече от него.

И да, след теб най-вероятно ще крещят, че си ужасна, предателка, гадина мръсна.

Ето случай, в който да си лоша е добре и полезно.

2. С манипулаторите

Манипулация е, когато по различни начини някой се опитва да получи от теб нещо, което ти нямаш особено желание да дадеш. Опитва се да те накара да постъпиш така, както му трябва на него.

Манипулаторите натискат по чувството за вина, по страха, по чувството за срам. Ако при контактите с някого усещаш нещо от изброеното, като в същото време няма видими причини да се чувстваш така, то най-вероятно те манипулират.
И това е прекрасен повод да не бъдеш добричка. Щом партньорът ти не го прави, и ти недей.

3. Когато чувствата са изстинали.

Ако продължаваш да общуваш, да живееш с някого само заради чувството на дълг, не е добре.

Знаеш ли, често чувам от хора, че от страх да не наранят близък продължават да са с него, дори да им се повдига. Любовта е такова нещо – понякога преминава, разтваря се. На пръв поглед такива хора са ръководени от топли, добри намерения. Но на практика това е тровещо добро.

Защото в тази ситуация отнемаш, при това без да питаш, правото на щастие на един човек. Отнемаш му възможността да срещне някого, който ще го обича.

Малко е… подло.

Според мен това е доста по-лошо от скъсване на отношенията.

4. С хора, които не си струват

Имам една позната, която все се опитва да променя партньорите си. Тя е умница. Наистина е умна. Всичко при нея е навреме, всичко е ясно, ако се е заела с нещо, ще го направи. Без хленчене, без бавене, изключително зряло, отговорно поведение.

А партньорите й са същински търчи-лъжи. Ту едно, ту друго, ту лявата пета ги е заболяла, ту ги е налегнала мъка,  ту са им попречили извънземни. Закъснения, пропуснати срокове, неизпълнени обещания. И не в един, не в два, не в три, а в 90 от 100 случая.

И вместо да ги „изреже“ от живота си и да ги прати по дяволите, момичето търпи и се опитва с личния си пример да ги научи на нормално поведение.

Уви, това не работи. Виждайки старанието й, търчилъжльовците изпадат в умиление – каква умница, и се наместват по-удобно върху гърба й.

Е, и какъв е бонусът от това да си добричка? Никакъв.

5. С лъжците.

Лъжльовците много обичат да прехвърлят отговорността за непочтеното си поведение на чужд гръб. От типа: „Как, не ми ли вярваш?“. И, готово, ти се чувстваш гадината, заради която прекрасният човек страда и преживява. Това също е манипулация.

Нека го изясним. Доверието се формира в зависимост от поведението на човека. И ако той лъже, ако говори едно, а прави друго, то вината, че не му вярваш, е негова.

Затова, да не вярваш на лъжльо е нормално, адекватно и съвсем не лошо.

6. С… порядъчните хора.

Неочаквано, нали? Сега ще обясня.

Ако целта ти са здрави, качествени, щастливи отношения без значение дали са любовни, приятелски, работни, родствени, първото, от което трябва да се откажеш, е да угаждаш на друг в своя вреда.

Човек с нормални граници, способен на връзка, основана на уважение и взаимно приемане, веднага ще усети измамата.

Безпогрешността и показната доброта могат да изплашат всеки нормален човек. Той моментално придобива усещането, че пред него разиграват театър (и в името на истината това е точно така). Това плаши. Дразни. Предизвиква желание да се „заключиш“.

Нормалните хора не търсят отношения с роботи.

Нормалните хора не търсят отношения с „картини“.

Нормалните хора не търсят пластмасови кукли.

Те се интересуват от живи, не идеални, а истински, искрени партньори. Защото само пред такива можеш да се отпуснеш, само с тях можеш да се почувстваш в безопасност, само с тях можеш реално да се разбереш, само с тях можеш да се развиваш.
Качествените отношения се изграждат само върху честност, откритост, искреност. Ако ти положиш в основата на общуването притворство (а угодничеството е точно това), конструкцията бързо ще рухне.

С теб вече доста говорихме и, надявам се, в главата ти нещо тихо и леко се променя.

Мисля, че вече ти е по-ясно защо „лошите“ са по-щастливи от „добрите“.

В края на тази беседа ще ти дам няколко кратки и прости препоръки как моментално да превключваш на режим „лошо момиче“.

Когато започна да се притеснявам, че ако започна да отстоявам правата си, хората ще помислят – ама че гадина, тръгвам по следната схема на вътрешен диалог:

Кое е по-вредно ЗА МЕН: мълчанието или това, че някой МОЖЕ БИ ще си помисли за мен нещо лошо?

Какво на МЕН, именно на МЕН гарантирано, именно гарантирано, ще ми донесе мълчанието? Че човекът ще си каже: „О, какво добро момиче“. И! Какви са бонусите?

Накъде ще избие това, че си стискам езика? Как ще се отрази на общуването?

Кое ми е по-важно – да се правя на фея или да получа това, от което имам нужда?

Използвай този план. Учи се без шум, с малки крачки, да избираш себе си, а не шаблона за добро поведение.


И, моля те, помни:
Да си на своя страна е нормално.
Да се грижиш за своите интереси е нормално.
Да отказваш нещо, което не ти подхожда, е нормално.
Да се защитаваш е нормално.
Да избираш това, което ти подхожда най-добре, е нормално.
Бъди истинска. Бъди жива. Бъди искрена. И понякога бъди лоша. Това е правилният път към щастието.

 

Ника Набокова е писателка, певица и блогърка, работила е в областта на рекламата. В Русия има обширна практика като консултиращ психолог. Съоснователка на мобилното приложение за психологическа помощ Mindspa, което ще се появи и на български. У нас излезе книгата й „В леглото с мъжа ти. Бележки на любовницата“, която предизвика голям интерес и която представихме в мартенския ни брой. В момента Ника живее в Банско.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР