„Виждате ли това? Дори не знам на коя марка е. Попаднах на него в Инстаграм и го обожавам!“, обяснява Кая Гербер, докато прави дисекция на гардероба си в една от видеорубриките на списание Vogue. Кая е един от най-успешните модели в момента, така че за нея не е проблем да работи с престижни стилисти. А и нека не забравяме, че 19-годишната красавица е дъщеря на Синди Крауфорд. Въпреки това тя изгражда самостоятелно стила си, без да се влияе от модните подиуми. Всъщност модните подиуми се влияят от стила и живота на нейното поколение.

Вече не големите модни къщи диктуват правилата при тенденциите. В ерата на социалните мрежи, промъкнали се в повечето аспекти на живота ни, подиумите сякаш изгубиха суперсилите си. Особено след пандемията, която ограничи възможността за ревюта в рамките на Седмиците на модата, ползата от интернет пространството стана още по-голяма.

Брандовете започнаха да представят колекциите си там, някои пускаха дефилетата си „на живо“, Инстаграм и Ютюб скъсяваха разстоянията и всички ние гледахме от „първия ред“. Но кога за последно си „откраднахте“ тенденция от модните подиуми? Ако самата аз трябва да си призная, отговорът ми няма да се различава от думите на Кая – върху гардероба ми влияние имат най-вече Инстаграм и Тик-Ток, където всеки ден „от нищото“ се раждат модни гурута и блогъри с оригинални идеи и смели решения.

Някои дизайнери все още успяват да реагират бързо: Раф Симънс и Миуча Прада създадоха съвместната си колекция за Prada пролет/лято 2021 под формата на разговор с публиката им. Кампанията пусна кадри, задаващи важни въпроси, с цел да се изследва въздействието на технологиите върху живота. Сред тях бяха: „Бъдещето романтично ли е?“, „Къде е природата – вътре или вън? Думата „облак“ те кара да мислиш за небето или за съхранение на данни?“ и много други... Отговорите се пускаха на сайта на модната къща.

На брандовете се налага да излязат „извън кожата си“, за да стигнат до младите и да ги спечелят като потребители. Експертите споделят наблюдението си, че модните къщи не просто се влияят от иновативните идеи в социалните мрежи, но и приемат един „нов“, активистки маниер. „Нов“ е редно да остане в кавички, защото както всяко изкуство неминуемо е било обвързано с вълненията на времето, така е и при модата: тя и досега не е оставала безразлична към социалните промени. През 60-те и 70-те например се появява „контракултурна мода“ с унисекс артикули, заети от облекло на протестиращите по време на феминистките движения в САЩ. След това този стил се усвоява бързо от такъв смел дизайнер като Ив Сен Лоран. Така че всъщност не за първи път политиката и активизмът от улиците се качват на подиума.

Пънкът, който също е мода, закърмена от улицата, се превръща в сърцето на работата на Вивиан Уестууд през 70-те и 80-те. Сега наблюдаваме как съвременните социални движения и младежкият смел, излъчващ индивидуалност и автентичност стил намират своя израз на подиумите. Миуча Прада например заяви, че иска творчеството й да бъде в подкрепа на феминизма: „Целта ми е да правя дрехи, които да накарат жените да се чувстват по-щастливи и най-вече по-самоуверени“, казва жената, която доста пъти е развенчавала клишета за женствеността, обличайки моделите си в традиционно мъжки дрехи. А цветовете и ярките образи от мрежите също биват пресъздавани на модната сцена. Dolce & Gabbana създадоха цяла колекция, вдъхновена от шарения свят на Тик-Ток.

Има и нещо друго, което си струва да се спомене. Младите хора от поколенията Y и Z имат силно отношение към опазването на природата, към екодвиженията. Затова не е учудващо, че те виждат в рециклираната, етична мода нов начин за себеизразяване и открояване, тя е определяща за тези генерации. Така се появи ново изискване към модните къщи – те не са просто доставчици на красиви модерни артикули, а и отговарят пред аудиторията си за това какво се случва зад кулисите, как са произведени продуктите им. Затова брандовете обявяват на висок глас, когато се отказват от естествената кожа например. Последно това направи модна къща Valentino. Доклад на платформата за дрехи втора ръка ThredUp изчислява, че общият пазар на препродажба на дрехи ще се удвои до 51 милиарда долара до 2023 г.

А пък социалното приложение Depop, изследващо пазаруването на милениалите и поколението Z, разкрива, че пазаруването на дрехи втора ръка се засилва като тенденция, а винтидж стилът скоро ще се превърне в новата норма.
По думите на модната библия Vogue младежите, родени между 1995 и 2010 г., са взели модата в свои ръце и проправят пътя на тенденциите на бъдещето: „Вдъхновението за младите поколения е по-важно от правилата. Стилът им не е продиктуван отнякъде, те сами го създават – според емоцията на конкретния момент и жаждата да са свободни да бъдат каквито поискат. Но динамичността, с която тенденциите се сменят, прави невъзможно за брандовете да наваксват и да поддържат такова темпо“, пишат от списанието. Трудно е да си представим бъдеще без престижни брандове и големи авторитети в модата. Но кой ли би се наел с категорични прогнози?