Стефан Командарев: Моето сърце тупти за теб

На входа на операционната на най-голямата клиника по трансплантология във Виена пише: „Бог се интересува от душите ни, а не от органите“.

Лилия Илиева 11 July 2021

Снимка: личен архив

 

Колко време ви отнеха снимките?

Снимаме от септември. Филмът ни е финансиран от Националния филмов център и ще има премиера и в кината. Искаме да го завършим до средата на юни, за да използваме лятото за прожекции на открито в летни кина, които се завърнаха в ситуацията на пандемия. За нас е важно и че копродуцент е БНТ, за да можем да достигнем до по-голяма публика през малкия екран.

Най-силното ни послание е да се види животът на тези хора, които седят и чакат. Това те хваща за гърлото и е по-силно от всякакви убеждавания с приказки колко е важно да се даряват органи. Надявам се да повлияе, да стигне до хората. Една майка на донор ми разказа, че е дарила органите на починалото си дете, понеже две седмици преди това е гледала по телевизията предаване за донорството. След нещастието сама е предложила на лекарите. В момента е много близка с човека, в чиито гърди тупти сърцето на сина й. Колкото и страшна, и тъжна да е смъртта за близките, това е мъничка утеха. На входа на операционната на най-голямата клиника по трансплантология във Виена пише: „Бог се интересува от душите ни, а не от органите“. Факт е, че този жест в повечето държави е нормален и естествен. Идеята ни е това да стане естествена част от мисленето на българина.

Тежък ли е филмът?

Има и светли моменти, и по-трудни, както в живота. Георги Пеев например е с невероятно чувство за хумор. Професор Платиканов е много интересен човек, приел е донорството за кауза. Освен шеф на реанимацията се оказа и музикант. Има група, издаден албум. И сигурно ще използваме част от музиката им за саундтрака на филма.

« предишна страница
1 КОМЕНТАР
1
Анна
11 July 2021, 23:49

Каквито и драматични истории да разказва филмът на Командарев факт е, че присаждането на органи от жив донор по нищо не се отличава от канибализма, а присаждането от починал донор е аналог на некрофагията. Няма значение, че това на Запад се счита за цивилизовано. Не, не е! Убиваш човек, за да живее друг, при това без да го питаш. На какво основание? И кой се прави на Бог в случая, г-н Командарев, както пита героинята на Ирини Жамбонас в предния Ви филм?

ТВОЯТ КОМЕНТАР