Колко време ви отнеха снимките?

Снимаме от септември. Филмът ни е финансиран от Националния филмов център и ще има премиера и в кината. Искаме да го завършим до средата на юни, за да използваме лятото за прожекции на открито в летни кина, които се завърнаха в ситуацията на пандемия. За нас е важно и че копродуцент е БНТ, за да можем да достигнем до по-голяма публика през малкия екран.

Най-силното ни послание е да се види животът на тези хора, които седят и чакат. Това те хваща за гърлото и е по-силно от всякакви убеждавания с приказки колко е важно да се даряват органи. Надявам се да повлияе, да стигне до хората. Една майка на донор ми разказа, че е дарила органите на починалото си дете, понеже две седмици преди това е гледала по телевизията предаване за донорството. След нещастието сама е предложила на лекарите. В момента е много близка с човека, в чиито гърди тупти сърцето на сина й. Колкото и страшна, и тъжна да е смъртта за близките, това е мъничка утеха. На входа на операционната на най-голямата клиника по трансплантология във Виена пише: „Бог се интересува от душите ни, а не от органите“. Факт е, че този жест в повечето държави е нормален и естествен. Идеята ни е това да стане естествена част от мисленето на българина.

Тежък ли е филмът?

Има и светли моменти, и по-трудни, както в живота. Георги Пеев например е с невероятно чувство за хумор. Професор Платиканов е много интересен човек, приел е донорството за кауза. Освен шеф на реанимацията се оказа и музикант. Има група, издаден албум. И сигурно ще използваме част от музиката им за саундтрака на филма.