Стефан Командарев: Моето сърце тупти за теб

На входа на операционната на най-голямата клиника по трансплантология във Виена пише: „Бог се интересува от душите ни, а не от органите“.

Лилия Илиева 11 July 2021

Снимка: личен архив

 

А в България е първата трансплантация на сърце в Източна Европа.

Да, през 1986 г. от проф. Чирков. Петнайсет години преди това, в далечната 1969 г., е първата трансплантация на бъбрек у нас.

Трансплантираните са наблюдавани, нали?

Цял живот. И пият лекарства всеки ден. Освен лекарствата Жоро Пеев ходи на контролни прегледи в „Света Екатерина“ и в Медицинска академия през няколко месеца, защото трансплантираните органи все пак са чужди и организмът се опитва да ги отхвърли. И в същото време живее толкова активен живот, колкото  здрави хора не водят. Познавам и още хора с трансплантирани органи – журналисти, моделиери, живеещи активно. Те не тежат на здравната система, на близките си, а имат възможността да бъдат активни, да работят, да създават неща, полезни за обществото.

Колко време отнема проучването за подобен филм?

7–8 месеца със съсценаристката ми Теодора Стоилова разглеждаме огромна документация, пътуваме из България, срешаме се с всички, стараем се да станем близки. Имаме герои с „изкуствено сърце“ – машина на батерии с маркучи, свързани с тялото им. С нея живеят и се движат навсякъде, надявайки се на чудото на трансплантацията. Един от тях, стойностно младо момче с изкуствено сърце, работи от дома си в колцентър.

Възможно ли е да има личен живот?

Как мислиш? Затова се ядосвам на отказите на близките при донорски ситуации. Българинът много обича страховете и конспирациите – как ще вземат органите, как ще ги продадат. В една ситуация по трансплантация е ангажиран екип от над 100 души от няколко болници. Няма как да има скрито-покрито. Мозъчната смърт се установява от няколко независими комисии. Конспирациите са абсолютно изключени, защото се правят много сериозни изследвания. След това, ако близките се съгласят органите на починалия да бъдат дарени, в агенцията се обявява потенциален донор. Оттам се свързват с всички болници с листи на чакащите и по строго медицински и имунологични критерии се вижда дали донорът е подходящ. Става дума за човешки съдби и страдания и всяка година хора от листата за чакащи си отиват. Телефонът не звънва. Който гледа филма, ще види къде се къса нишката в цялата здравна система.

« предишна страница следваща страница »
1 КОМЕНТАР
1
Анна
11 July 2021, 23:49

Каквито и драматични истории да разказва филмът на Командарев факт е, че присаждането на органи от жив донор по нищо не се отличава от канибализма, а присаждането от починал донор е аналог на некрофагията. Няма значение, че това на Запад се счита за цивилизовано. Не, не е! Убиваш човек, за да живее друг, при това без да го питаш. На какво основание? И кой се прави на Бог в случая, г-н Командарев, както пита героинята на Ирини Жамбонас в предния Ви филм?

ТВОЯТ КОМЕНТАР