Майкъл Кейн произхожда от лондонската беднота, майка му е чистачка, а бащата е разносвач на риба, отгоре на това пияница, отгоре на това пристрастен към хазарта. Както си спомня Майкъл в книгата си „Трябваше да взривим проклетите врати… и други житейски уроци“, първата му роля – когато е на 3, е осигурена от майка му, която го пращала да отваря входната врата на кредиторите и да казва, че майка му я няма. Като малък страда от рахит – от недояждане и заради онзи ужасен лондонски смог, който не пропускал слънчевите лъчи до бедняшкото жилище.

По време на Втората световна война, докато баща му е на фронта, Майкъл и малкият му брат са изпратени в провинцията като спасение от бомбардировките. Приемното семейство, което му се пада, го храни веднъж дневно със сардини от консерва върху препечен хляб, а когато заминават някъде за уикенда, заключват Майкъл в шкаф под стълбите. Когато майка му идва да си го прибере, целият е в гнойни рани. Оттам му остава ненавистта към жестокото отношение към деца.

Орисан от майка си да бъде актьор, Майкъл трябва да се бори не само със силния си кокни акцент, но и с класовото разделение в добрата стара Англия, което, слава богу, през 60-те започва да се пропуква. Момчето от работническата класа си пробива път не само в театъра, но и в киното – първият му голям успех е с филма „Алфи“, с него получава номинации за „Оскар“ и „Златен глобус“.

Следват над 130 роли, два Оскара – за „Правилата на дома“ и „Хана и нейните сестри“, и още 39 спечелени от общо 67 номинации за престижни филмови награди.

През 1971 г. среща втората си съпруга и негов ангел спасител от проклятието на алкохола – Шакира. Вижда родената в Британска Гвиана индийка в реклама за кафе по телевизията и преобръща света, или поне Лондон, за да я открие. Редовно отказва участие във филми, ако Шакира не одобри мястото.

Ако сте продуцент и искате да го наемете, добре е, освен хубав сценарий, да му предложите луксозен хотел в място с топъл климат, приказни плажове и незабравими ресторанти, където може да доведе жена си и тримата си внуци. Ако прочета в сценарий: „Сибир, насред зима, героят върви през еднообразната пустош“, веднага го оставям настрани, признава сър Кейн.

В автобиографията си, издадена у нас от „Колибри“, той извежда много правила, които вършат работа не само в киното, но и в живота. Ето някои.

• Ако минаваш през ада, карай напред – не засядай в трудностите, премини през каквото се налага по пътя към целта.
• Просто кажи „да“ – освен ако не си суперзвезда, не отказвай предложения. И за лошите филми плащат като за добрите.
• Бъди като патиците – изглежда, че плават спокойно, но под водата размахват крака като луди. За да изглеждате спонтанни, подгответе се усърдно.
• Винаги сте на прослушване – ако сте на публично място. Никога не знаете кой наблюдава „изпълнението“ ви и дали мъжът, който минава с кучето си край вас, не е продуцент.
• Не гледай заснетия през деня материал – не поглеждай назад и не си казвай: това можех да го направя по-добре. Направил си най-доброто, на което си бил способен в онзи момент.