В рубриката ни "13 въпроса" говорят хората, които ни вдъхновяват и ни карат да вървим напред. Хора на различни възрасти и с различни професии. Обръщаме се към тях с желанието да поговорим искрено и да чуем гледната им точка за нещата от живота.

Рада Якова e родена в София, завършва Университета за приложни изкуства във Виена, специалност графичен дизайн и реклама. През 2010 г. става магистър на изкуствата с дипломна работа по живопис под ръководството на проф. Кайзер. Произведенията й, често интерпретиращи женската сексуалност, са излагани в престижни галерии в Прага, Амстердам, Хага, Ню Йорк, Виена и Лондон. През 2019 г. нейната инсталация RedRoom е в съпътстваща изложба на Венецианското биенале. Впечатляващ е проектът й My Name Is Prima съвместно със Софийската опера и балет.

От 2020 г. Рада Якова е създател заедно с Ейми Чапман и Петя Чалъкова на онлайн платформата за представяне на съвременно българско изкуство 5new.org. На нея всеки месец петима избрани художници имат възможност да покажат пред световната публика по пет свои произведения, като участват в онлайн търг.

С кого разговаряте напълно искрено и пред кого разкривате сърцето си?
Много често с някой случайно срещнат и напълно непознат. С някой леко луд, който също разказва невероятни истории и който може да слуша.
Момент, искрено разговарям с абсолютно всеки, нямам време да не съм откровена. Но душата си обичам да разкривам пред напълно непознати. Например със съседа по седалка във влака от Хага до Амстердам. В това има някаква свобода.

Как тълкувате сентенцията "Мълчанието е злато"?
Не съм сигурна как да я тълкувам. Мисля, че ако превръщаме сентенциите в свои принципи, тогава се ограничаваме и затваряме себе си за нещо ново, което може да влезе в живота ни. Сентенциите и принципите са за това да бъдат нарушавани, тогава имаме шанс да ни се случи нещо различно от обичайното. Премълчавам само тогава, когато има риск да обидя някого.

Имате ли таен дневник? Как подреждате преживяванията си?
Не, но когато бях студентка във Виена имах едно тефтерче-психотерапевт. Моята майка все ми казваше да записвам преживяванията си, ако няма с кого да говоря. Когато се чувствах тъжна, ядосана или нещо друго, отварях тефтерчето и понеже не знаех какво точно да напиша, пишех десетки пъти “ядосана, ядосана, ядосана…”. И ми помагаше. Става нещо като мантра. Много лековита идея.

Изборът, който определи/промени посоката на живота ви?
Изборът да живеем в Холандия. Холандия ми даде свободата да мисля по-широко, да се разгръщам и да следвам мечтите си. Да се освободя от драмата, която присъства силно в нашата култура. Тук хората са много освободени и усмихнати. Мястото за развитие на децата ми и най-вече подкрепата на мъжа ми в решението да съм артист. Не всеки може да си позволи лукса да е артист в един материален свят.

Ако сега трябва да изберете професия, каква би била тя?
Не си спомням да съм била нещо друго освен артист. Във Виена учех реклама и страшно много обичах тази професия. Учех как да бъда креативна. Дипломната ми работа беше прекалено феминистка за моя професор. Темата беше “Грозната истина за красотата” или всичко, което жените е трябвало да търпят и още правят в името на красотата. Идеалите за красота в различните епохи и точки на света. Като започнем от Китай, където изкривяват краката си, минем през корсетите, и до днешно време с бума на пластичната хирургия и жените, които приличат на секс кукли.
Заради тази история не завърших реклама. В началото не ми дадоха да завърша и живопис, твърдяха че от Източна Европа сме прекалено ограничени в начина си на изразяване. Тук обаче доказах обратното и завърших живопис.
Обичам рекламата, но реалността в този бизнес невинаги е вълнуваща. Понякога даже е скучна. Ако  ще съм рекламист, ще съм в Америка.

Каква е вашата представа за щастието? А за нещастието?
Щастието е Vitamin D. Буквално. За девет години живот в чистата и извънредно подредена Холандия, държава, в която почти няма какво да критикуваш – образование, политика, градоустройство – единствената крещяща липса, която усетих още в първите дни, беше липсата на слънце. Затова до ден днешен ми се налага да си набавям витамини чрез хранителни добавки. Това е и темата на новата ми изложба, която може да се види от 28 май до 11 юни в галерия “Аросита” – “Vitamin D”. Онзи безметежно сладък момент, около четири следобед, когато лежиш на тревата или на пясъка и мижиш от удоволствие, с обърнат към слънцето поглед. Тялото ти е почти разтопено от жегата, с усещане за блаженство, за чисто щастие и всичко, което виждаш е бледа бяло-жълта светлина.
Щастието е и да тичаш бос навън в лятна буря. Щастието е да се смееш с някой, докато коремът те заболи. Щастието и мирисът на прясно окосена трева.
Нещастието не си го представям.

Кои са трите думи, които ви описват най-добре?
Авантюрист
Любопитна
Силна

Кого или какво следвате в Инстаграм?
Интериорни дизайнери, художници, разбира се. Един от вдъхновяващите артисти, които следвам, е Трейси Еймин – британска художничка, която е живописец, фотограф и всичко, което пожелае. Харесвам я, защото с почти всеки неин проект осъществява мечтите ми. Запечатала е например момент, в който тича гола по улиците, а една от първите й работи е инсталация, озаглавена “Everyone I have ever slept with”. В нея излага списък с имената на всички свои бивши. Харесвам я, защото навлиза в онази деликатна феминистична линия, която самата аз харесвам и се опитвам да следвам, защото се опълчва на клишетата и общоприетите смахнати норми, като тази, че за мъжете е въпрос на достойнство да имат количествено много завоевания, а за жената е срам и лош етикет.
Една от моите творби, участвала в изложба в Съединените щати през 2018 г., беше посветена на протеста на жените срещу политиките на Тръмп – политиките срещу имигрантите, за оръжия, по повод правата на жените и движението #metoo. Галерията Untitled Space събра творби от цял свят, адресиращи тези теми. Събитието беше широко отразено в Америка.

Какъв талант бихте искали да притежавате?
Да пея. Да изливам душата си и да пея силно, без да причинявам главоболие на съседите.

Може ли любовта да бъде безусловна?
Любовта е единствено безусловна. Иначе каква любов е?

За какво използвате парите си?
За бои и платна. Никога не съм знаела как да си харча парите. В професията си аз съм далеч от материалния свят. Но когато се наложи да вляза в реалността, понякога се чувствам изгубена.

С какво са свързани страховете ви?
С децата ми.

Какво ви кара сутрин да ставате от леглото?
Новите идеи, слънцето и най-вече шумът на децата ми. Събуждам се рано и заради ангажиментите към новия ми проект 5new – онлайн аукцион за съвременно изкуство. Всеки месец правим онлайн търгове с творбите на 5 български артисти.  

Проект Уго Вутен
Проектът на 5new – „Отново в музея“, има за цел да върне интереса към музеите в България. Проектът започва с представяне на белгийския арт център Уго Вутен. Уго Вутен е един от най-големите колекционери на българско изкуство и с проекта, озаглавен “Откъде на къде българско изкуство?”, ще разберем колко е ценено изкуството ни от колекционера, както и дали белгийците гледат на нещата по същия начин. Този месец 5new снима филм за Уго Вутен и колекцията му от българско изкуство, който ще бъде представен в историческия музей в Русе. Ще има и дебат по темата.
Рада Якова е поканена от музея в Русе да направи арт инсталация “Розов облак” паралелно с представянето на проекта за Уго Вутен. Инсталацията “Розов облак” започва своя живот миналата година като своеобразен отговор на изолацията в пандемията и беше показана в Хага, Нидерландия. Тази година инсталацията претърпява няколко трансформации и ще бъде показана отново в Холандия и в Русе.