През 1992 г. във филма на Тим Бъртън „Батман се завръща“ тя направи една от емблематичните си роли – тази на Жената котка Селина Кайл. Направи я така, че и до днес светът не може да забрави блясъка на хищния й поглед през маската от черен лак. Ролята я превърна в световна звезда.

И ето сега, 28 години по-късно, отново котка й пресича пътя. Още по-необикновена от предишната. Във филма на Джейкъбс Мишел е в ролята на вдовица, обсебена от майчина любов към единствения си син и от котката си, в която, както тя вярва, се е вселила душата на покойния й съпруг. Котките наистина са й на късмет.

"Без никаква храна и без никаква вода. Всичко, от което се нуждаят тялото и съзнанието ти, е слънчевата светлина“ – отсякъл мъжът, а жена му, както винаги сякаш залепена за лявото му рамо, кимала одобрително с глава. И двамата приличали на застаряващи хипита, които сякаш още не били разбрали, че вече е 1978-а, а не 1968 година.

Въпреки това 20-годишната Мишел Пфайфър, току-що започнала няколкомесечен курс по актьорско майсторство в Ел Ей, буквално била хипнотизирана от тях. С изпитите си тела и лица, с дългите си отшелнически коси и пронизващите си светли очи на фона на силния калифорнийски тен, със странните си шалвари и шалове те ужасно се различавали от собствените й родители – обикновена домакиня и търговец на климатици. Освен всичко друго странната двойка твърдяла, че не употребява храна и вода и че черпи енергията си само от слънцето. Наричали своя култ breatharianism  (познат у нас като „слънцеядство“) и изисквали от всеки, който е част от обкръжението им, да го спазва. За разлика обаче от други клети поклонници на този нюейдж култ, които буквално се премествали да живеят при странната семейна двойка, Мишел си имала квартира и актьорските курсове все пак поглъщали част от времето й.

При все това всяка свободна минута прекарвала в дома на слънцеядите, като, разбира се, плащала за това солиден членски внос.
Пфайфър разказва за обсесията си от „Лисицата и Котарака“ (по имената на измамниците, които открадват жълтиците на бедния глупав Пинокио) пред британския The Telegraph едва преди няколко години. Оказало се обаче, както често се случва, че всяко зло е за добро. За да може да си плаща абсурдната такса за това да не яде нищо и да не пие вода, докато прави изтощаващи тренировки с тежести и медитира на слънце, а двамцата й четат лекции за духовно извисяване чрез слънцеядство, Мишел започва да ходи на всякакви кастинги и да взима всякакви роли. Така по неволя натрупва доста актьорски опит, макар и треторазреден. Почти всичките си хонорари дава на Лисицата и Котарака, докато…

Слава Богу, появил се един мъж и я спасил. Тази история често ще се повтаря в живота й. Мъжете обикновено спасявали Мишел Пфайфър. Само един разбил сърцето й, но това се случило по-късно. Сега господин Спасителят, принцът на бял кон, Питър Хортън бил неин състудент от актьорската школа – дългокос, русокос красавец, типичен калифорниец, който би могъл да изиграе Тарзан в холивудски блокбастър. Самата Мишел само преди година била спечелила доста престижната титла „Мис Ориндж Каунти“ и точно успехът в този конкурс й дал самочувствието да опита късмета си в актьорството, нейната голяма детска мечта. Та този Питър Хортън поканил Мишел на вечеря. За своя голяма изненада тя приела, но през цялото време не се докоснала нито до храната на масата, нито до виното, не отпила дори глътка вода. Не искала да разочарова менторите си, още повече че, вместо да слуша лекциите им, била на вечеря с мъж. Питър Хортън й разказал за свой познат, последовател на сектата на Муун, който едва успял да се измъкне невредим. 

Доброто момиче Мишел никога не била чувала за секти и опасни пророци и от разказа на Питър й се изправила косата, защото разпознала собствената си ситуация. Осмелила се да му сподели за своето второ „семейство“ и още на следващия ден Питър отишъл с нея при Лисицата и Котарака и най-красноречиво им дал да разберат, че няма да е добре за слънцеядството им да се доближават повече до Мишел. Така Питър Хортън се превърнал в първия мъж, спасил живота, кариерата (пък и голяма част от парите) на Пфайфър и в първия й мъж въобще. Сключили брак в Санта Моника през 1981 г. и заминали на щастливо сватбено пътешествие, което било прекъснато от чудесна новина – Мишел била избрана за главната роля във филма „Брилянтин 2“ – продължението на култовия мюзикъл с Джон Траволта и Оливия Нютън-Джон.

Така започва същинската филмова кариера на Пфайфър – с „Брилянтин 2“, един голям, много шумен, направо брилянтен провал. До този момент тя има зад гърба си куп епизодични и две-три по-централни роли в цяла върволица анонимни сериали и сериалчета. Обикновено „героините“ й са секси блондинки с перуки, които пресичат улицата или нещо подобно. В повечето случаи изобщо нямат нито реплики, нито дори  имена. Сега обаче нещата са различни – първият „Брилянтин“ е направо легенда и затова сгромолясването на продължението му е още по-шумно. То, разбира се, не се отразява добре на самочувствието на Мишел – от второкласна телевизионна актриса тя се превръща в изпълнителка на главната роля в провален филм. Какъв прогрес! Никога не успява да възстанови напълно увереността си. Вечната чуденка на красивите жени – дали пък не ги избират само заради външността – не подминава и Мишел Пфайфър. „Дойдох в киното от телевизията, не от театъра, имах само обикновен актьорски курс зад гърба си и бях убедена, че гледат на мен с леко презрение“ – признава по-късно тя.

В продължение на седем години двамата с Питър буквално водят битка за брака си, тъй като точно тогава кариерите им набират скорост. Въпреки фалстарта с „Брилянтин 2“ Мишел получава предложения за нови роли и вече много старателно ги избира. „Белязаният“ на Браян де Палма и Оливър Стоун, с Ал Пачино в главната роля, й носи голям успех, тъй като е номиниран за три награди „Златен глобус“, а след това идва и „Вещиците от Иистуик“ на Джордж Милър по сценарий на Джон Ъпдайк, където Мишел си партнира с Шер и Сюзан Сарандън. И Шер, и Сарандън са изумени от личността на Пфайфър и от начина, по който работи. „Изглежда крехка и мила, обаче разбираш, че никога не можеш да излезеш на глава с нея“ – казва Шер, а Сарандън не може да повярва, че Мишел като истинска отличничка си е разпечатала целия сценарий и е изписала върху него куп бележки. „Та ние играем вещици, за каква подготовка става въпрос!“ – чуди се Сюзън полу на шега – полу на сериозно. Мишел обаче не мисли така. Тя винаги се подготвя като за изпит и учи наизуст целия сценарий, не само своите реплики. Дори и днес, 40 години по-късно.

опасна връзка

И тогава в живота й влиза Джон Малкович. Син на журналисти и издатели, вече номиниран и за „Оскар“ (за „Място в сърцето“), и за „Златен глобус“ (за „Смъртта на търговския пътник“), нагло самоуверен, с нещо демонично и дори плашещо в леко събраните очи… Срещат се на снимачната площадка на култовия британски филм „Опасни връзки“ на режисьора Стивън Фриърс по едноименния епистоларен роман на Шадерло дьо Лакло, където Малкович играе ролята на безчувствения и брутален съблазнител виконт Дьо Валмон, а Пфайфър – на една от неговите жертви, красивата и благородна госпожа Дьо Турвел. Още в първия ден той й казва онова, което тя най-малко иска да чуе: „Гледах те в „Брилянтин 2“.

Сърцето й спира да бие за части от секундата всеки път, щом някой й напомни за страховития й провал. „Значи наистина си си оперирала носа след това, не е само слух“ – забива ножа още по-дълбоко Малкович, понеже до този момент Мишел е абсолютно убедена, че никой не е забелязал нейното малко кръцни-срежи прегрешение. „Браво! Добра работа!“ – потупал я по рамото актьорът.

Истината е, че след злополучния „Брилянтин 2“ Мишел снимала по три филма на година. Дори и сега, в годината на „Опасни връзки“, имала още два проекта – „Омъжена за мафията“ на Джонатан Деми и „Текила на разсъмване“ на Робърт Тоун. Подложила се на операция на носа, без въобще да му мисли много-много – агентът й наредил да го направи с мотива, че „в този бизнес е така“. Уви! Оказал се прав. Новият нос превърнал Мишел от обикновена сладка блондинка в истинска красавица и Джон Малкович веднага го забелязал, проклетникът.

В киното често се получава така – историята, която се разказва на екрана, да се случва и в задкадровия живот на актьорите, в задкулисието на продукцията. Случаят Пфайфър–Малкович е точно такъв. Те се влюбват един в друг напълно безутешно и невъзможно, прелъстяват се, слагат край на браковете си и след това се разделят.