Та ето какво… Всяка сутрин пиша по три страници. Както миенето на зъби, и въобще сутрешния тоалет, това е ритуал безрадостен, но незаобиколим. Възпитах го у себе си преди години, когато се оказах в писателски, психически и всякакъв блокаж и бях потърсил помощта на психоаналитик, с когото се срещнах всичко на всичко веднъж, за час, но пък този един час (двеста и петдесет долара) промени живота ми.

Психоаналитикът ми предложи нещо, което чух и приех, като че цял живот съм се подготвял за него. Идеята бе да започна да пиша всяка сутрин, веднага щом се събудя, преди да правя каквото и да е. Трябваше просто да описвам – автоматично, неподчинено на логика и структура нахвърляне в писмен вид на каквото ми мине през мисълта, – дали изтичащ като пясък през съзнанието ми кошмар, дали тревога по здравето на близък човек, дали копнеж за човешка ласка, мисъл за бъдещето на човечеството, идея за пиеса или критически отзив за току-що четена книга. Всичко можеше да намери място в това писане, в което имаше едно-единствено правило – да го правя всяка сутрин.

Започнах с евтина ученическа тетрадка. И преди съм опитвал да си водя записки, обикновено в скъп, подвързан в кожа дневник – подарък от някого, но винаги ми е било трудно да се отърва от усещането, че трябва да пиша значими, издържани неща, да излагам ясно мисли, да описвам важни събития. И това ме спираше да съм спонтанен. Затова започнах в евтина ученическа тетрадка от сто листа, точно като тази, която сега ти пращам, тетрадка, в която да съм свободен и единственото ми задължение е да съм четлив. Една такава тетрадка напълних за седмица. Почувствах се великолепно – сякаш съм бил на фитнес или съм копал царевица (в известен смисъл това си е ментален еквивалент и на двете), – та искам да кажа, това проработи. И продължих така всяка сут-рин – пишех в обикновени тетрадки от по сто листа, всяка една от тях озаглавена „Сутрешни страници” и съответен №1, 2, 3… 67, както и датите „от:“ „до:“ в горния десен ъгъл. С това писане декларирах готовността си да приема поредния ден, да посрещна каквото има за посрещане, да се справя със света и най-вече със себе си. Форматът на това, което се излива в тези тетрадки, няма никакво значение, няма значение и написаното – както знаем, всичко, което има нужда да бъде казано, вече е казано отдавна от други хора, далеч по-умни от нас. Писаното на тези празни листа за мен няма никаква друга цел освен оцеляване.

Опитай и ти. Няма да съжаляваш. И запомни – пишеш само сутрин, преди да правиш каквото и да било; преди денят да замърси съзнанието ти.



Откъс е от романа на Захари Карабашлиев „Опашката“, заглавието е на редакцията. Публикуваме
с разрешение на издателство „Сиела“.