В твоя живот има ли такъв авторитет? Родителите?

Не е нещо осъзнато, по-скоро в несъзнаваното ми стои. Всъщност възпитанието е нещо такова, защото нали и гените, и средата са еднакво важни за това ти кой си. Като те кодират още от малък с добро възпитание…

Теб как те „кодираха“? Спомняш ли си някой съвет, даден ти от родителското тяло?

Родителите ти дават едно възпитание и оттам насетне си сам. Съвети… Най-доброто нещо, което можеш да направиш с един съвет, е да го дадеш на друг човек. Никога не ти служи на теб. Освен това отдавна съм на възраст, на която трябва сам да си взимам решенията, въпреки че си признавам, че много трудно взимам решения. Това е моята нерешителност, спъва ме тя.

Понякога доброто възпитание пречи. Не ти ли се е случвало?

Да. Аз съм много самокритичен и понякога не се заявявам. Особено в ситуации, когато човек трябва да прояви повече агресия. Да реагира по-примитивно. В такъв случай аз по-скоро се отдръпвам назад.

Съжаляваш ли?

Съжалявам, защото ми се ще да съм по-агресивен и по-директен в заявяването на това, което аз искам. А аз винаги съм с въпрос към отсрещния човек – какво той смята, какво той мисли или иска. Понякога просто трябва да се действа по-егоистично и агресивно.

В работата кой е авторитетът, който те наблюдава?

В девети клас започнах да посещавам актьорска школа в НАТФИЗ при Петър Пейков и Албена Георгиева. Петьо – той почина, за съжаление – ми беше много близък и адски много ми е дал. Той много обичаше театъра и бе точен и добър в това, което прави. След това влязох в класа на проф. Здравко Митков, който пък ми даде знанието за това какво значи всъщност една роля и как човек да се подготви за нея и че актьорството е сериозна професия, не е нещо, което правиш като хоби. Първата постановка след дипломирането си, в която играх, бе „Ангели в Америка“ на Деси Шпатова на сцената на Народния театър, където Владо Пенев много ми помогна в това да се справя с огромните текстове, които имах. Захари (Бахаров – б.р.) съм го чувствал така – на снимките в „Под прикритие“. Дори това малко ми пречеше, защото се самонаблюдавах отстрани и се питах дали той е окей с това, което правя. Понеже съм го наблюдавал и съм му се възхищавал как работи. С Явор Гърдев също срещата ми е много важна. С Маргарита Младенова и Иван Добчев – много съм взел и от тях.

А имаш ли близък човек, приятел, дори и да не е актьор, който държиш да те гледа и искаш да чуеш неговото мнение?

Димитър Захариев от моя клас в НАТФИЗ. Той винаги ми казва точни мнения. Имаме много сходни виждания за изкуство. Държа той да дойде да ме гледа. След това имаме винаги интересни разговори, от които аз извличам полза.

Важно ли е за един актьор да живее, да трупа живот, опит?

Много. Колкото и да четеш за нещо, то си остава теория, ако не е минало през теб. Богатият житейски опит е основен. Затова гледам да пътувам, да правя някакви неща за първи път. Да предизвиквам срещи с неочакваното. Не искам да казвам „да бягам от зоната си на комфорт“, защото е клише. Щом имаш ядене и подслон, си в зоната си на комфорт. Европа горе-долу ми е ясна. Много хубаво беше в Южна Америка – в Колумбия, в Куба, в Азия – в Камбоджа и Виетнам.

Най-яркият ти спомен от Колумбия?

Разговорите за Бог с едно момче на един остров в Тихия океан. Без да говоря езика му. Без той да говори английски. Там при отлив водата се отдръпваше може би на стотина метра от брега и вярванията на местното население са свързани с тези ежедневни цикли. Бог присъстваше буквално в ежедневието им. Като го видиш, лесно го разбираш. Океанът прилича на жив, дишащ организъм, сякаш си поема и изпуска въздух.

В големи компании ли пътуваш?

Установил съм, че най-добре е да сте четирима души, но съм пътувал и с 18 души и пак беше супер. Пътували сме и само двама. Пътувал съм и сам – в Португалия и Испания. Това пък е съвсем различно.

Какво става с фитнеса? Нали беше решил да покориш фитнес върховете?

Преди пандемията бях в най-добрата си форма и после всичко изградено с труд се сгромоляса. Шумно. Въпреки че аз само няколко месеца ходих по-сериозно и тъкмо взех да постигам резултати, дойде пандемията.

А баровете липсват ли ти?

О, да. Определено бих излязъл да изпия едно питие. Определено!