Малко преди Коледа 2020 г. Бойко Кръстанов навърши 33. Почтената му Христова възраст съвсем не се е отразила нито на  момчешкото му излъчване, нито на сините му очи. Затова пък натрупаният житейски  опит се е отразил великолепно на работата му като актьор.

Гледайте го в „Празникът“ на Явор Гърдев в Малък градски театър „Зад канала“. Във вечерта, в която аз гледах представлението, тъкмо Бойко Кръстанов безусловно владееше сцената – лично мнение. При това заобиколен от толкова добри актьори! Той е подвеждащо небрежен, непредсказуем и може да ти подкоси краката само с една реплика. И изобщо не говоря за секссимвол и други подобни, говоря за актьор. Можете ли да си представите Кръстанов в хорър или трилър? О, да, аз мога.

Гледайте и моноспектакъла му „Всички страхотни неща“ с режисьор Владо Пенев на сцената на Народния театър, където той през цялото време общува с публиката, превръщайки я в свой партньор на сцената. И е забавен, умее да „нагрее“ настроението, да накара смеха да набере скорост и после да го пусне по инерция. Можете ли да си представите Бойко Кръстанов в комедия? О, да, аз мога.

И въпреки че изключително се старае да ни предпази от свръхинформираност по отношение на личния си живот и изобщо не е от актьорите, които облъчват публичното пространство с любовните си истории, лично аз съм убедена, че ако му попадне добра роля в романтична комедия, ще я изяде просто. Само гледайте!

Разтърсващото му изпълнение на стихотворението „Сватбата на мама“ на великия ни поет Борис Христов в „Поетите“, съм сигурна, че познавате. Истински катарзис, дълбок. Предизвикан от български текст и български актьор. Това не се случва често, но пък видяхме, че е възможно.

Когато четете това интервю, момчето със сините очи  вече ще е на почти 33,3. Времето работи за него, убедена съм. Бойко Кръстанов пред EVA.

Бойко, разбрах, че вече официално си чипиран и не си се съпротивлявал особено.

(Не се смее.) Ваксинирах се, да. На този етап само с първата доза. (Интервюто е направено в средата на февруари – б.р.) Много съм благодарен на Малък градски театър „Зад канала“, че реагираха толкова бързо и ни предоставиха тази възможност.

(Продължава да не се смее.) Аз гледам да се информирам от различни източници, като внимавам да са научни издания, авторите да са компетентни. Прочетох специално за ваксината на Pfizer и нямах никакви колебания.

Казваш в едно интервю, че се зареждаш от публиката в залата и че се чувстваш съвсем различно на репетициите, които, естествено, са в  празен салон. А сега как е, когато максимално допустимата публика е 30% от капацитета на залата?

Честно казано, не съм играл толкова много, откакто театрите са на 30%. Моноспектакълът съм го замразил, защото се чувствам отговорен, събирайки много хора на едно място, и не ми се ще аз да съм причина за струпвания на хора, от които може да има лоши последствия. Иначе да – театърът е за публиката и връзката между актьор и зрител е незаменима. Дори да не се обръщаме директно към публиката, всички тези хора в залата имат енергия и тази енергия се усеща. Чрез нея се свързваме. Без нея е невъзможно пълноценното преживяване.

Как се чувства един актьор на Христовата възраст?

Когато работя, се чувствам добре. Отдавна не бях репетирал и това ме прави много щастлив, липсваше ми. Много време прекарах вкъщи, а аз си обичам професията и… Сега ще възстановяваме „Празникът“. Репетициите, за които споменах, са с Теди Москов, спектакълът се нарича „Шекспирин по време на пандемия“ и е по текстове на Шекспир, основно по „Хамлет“. На сайта на Малък градски театър вече имаме дати за представленията през март - 2, 12 и 26-и.

Какво искаш да ти се случи? Човек на плановете ли си?

Нещата се случват извън мен, но гледам да планирам все пак – има текстове, върху които ми се работи, и много искам да направя нещо по-самостоятелно – да организирам сам представление или да направя  късометражен филм… Определено имам интерес към писането на сценарии, макар да нямам самочувствие и кураж. Харесва ми обаче да чета литература за писане на сценарий. Бих изучавал това.

Важно ли е за теб да си свободен?

Определено. Важно ми е да работя с текстове и с хора, в които вярвам и в които виждам смисъл. По принцип актьорът винаги е под режисьора, под продуцента и под автора на текста. Поне на мен много ми се ще да имам малко по-голям дял в целия процес, а не само да си кажа репликите. Искам да реализирам собствените си идеи за това какво е добър филм, какво е хубав сценарий. Когато бях в Ирландия, видях, че тъй като там специално за актьорите конкуренцията е страшна, те се принуждават сами да режисират, да пишат сценарии, да пишат музика дори. Никой не може да си позволи просто да чака да бъде забелязан.

Тази свирепа конкуренция не е ли изтощаваща? Да припомня на читателите, че ти прекара доста време в Ирландия, тъй като снима там сериала „Ред Рок“. Засне около 90 епизода.

Сигурно е изтощаваща, но аз там бях в една определена ниша, защото на кастинга за сериала се борих за ролята на източноевропеец. Това все пак ограничава конкуренцията. Тук пък, в България, започнах доста рано да снимам (В сериала „Стъклен дом“, който стартира през 2010, б.р.) и не съм усетил толкова това с конкуренцията. Всичко зависи от това колко го искаш, колко можеш да понесеш, колко си готов да жертваш, за да станеш добър в професията.

А на теб какво не ти понесе в Ирландия, че се отказа от сериала и се върна тук? Всъщност точно тогава тук започна да снимаш в „Под прикритие“.

Реших, че съм взел каквото мога от „Ред Рок“. Беше опит голям, защото все пак да играеш на чужд език… Не е лесно. Започнах да се чувствам като на работа от 9 до 5. Малко като в офис. И реших, че е време да приключа.

Бързо ли ти омръзват хората и нещата, Бойко?

Да, най-вече що се отнася до ролите. Винаги ми е по-интересно следващото. Новото.

Започват отново да излъчват сериала „Съни Бийч“. Съмнявам се обаче, че твоето място за море в България е точно Съни Бийч. По-хипарски места ми се струва, че ти отиват.

Да, не е. Аз ходя на юг. Цял живот. Около Арапя и Варвара. Но това лято ходих на север и беше също много приятно. Обичам да съм близо до природата, но не съм хипар в пълния смисъл на думата.

Кое според теб е най-голямото предизвикателство пред твоето поколение?

Тук ще трябва по-дълго да помисля. (Мисли по-дълго – б.р.) Може би да продължим да намираме смисъл в това, което правим. Да имаме куража да действаме. Виждайки какво се случва около нас, да не сме апатични. Да имаме глас, истински информирано мнение. Да съумяваме да отсяваме истинските от фалшивите новини. Да намалим потреблението и унищожението. Да, с две думи – да намерим начин да спасим света.

Кои са грешките, които повтаряш?

Хубавото на театъра и киното е, че можеш да се виждаш отстрани и забелязваш грешките си. И като нещо не ти хареса, да го поправиш. В живота е по-трудно. В живота това го няма и там всеки се спасява както може.

В живота трябва ти да си намериш огледалото.

Сега чета една много интересна книга – Иван Бърнев ми я подари, за което съм му много благодарен – писмата на Сенека до Луцилий. В нея Сенека съветва Луцилий да живее така, сякаш някакъв авторитет жесток го гледа през цялото време.

Ами май си имаме такъв авторитет.

Да, точно това е. Бях чел някъде, че Радичков при едно пътуване се срещнал с някакъв шаман – не съм много сигурен, че беше шаман – и го попитал: има ли Бог? И шаманът отвърнал: може да има, може да няма, но ти живей сякаш има.