Диана Любенова до доказване на противното

Театърът като благодат, телевизията като една голяма лупа, а нормалността като лукс – точните попадения на един истински представител на зодия Стрелец

Краси Генова 30 April 2021

Снимка: фотография Костадин Кръстев-Коко, стайлинг Мира Антонова, грим и коса Габриела Начкова

Когато Никълъс Кейдж каже на личния си асистент, че едно интервю му е харесало, при това го каже два пъти, значи журналистът си е свършил добре работата. Още повече че става въпрос за интервю, което се урежда дълго и с много уточнявания на детайлите – нещо съвсем в реда на нещата, когато се отнася за звезди от величината на Кейдж. Това е само малък пример от запомнящите се срещи на актрисата Диана Любенова в уикенд предаването по bTV „Тази събота и неделя“, което тя води заедно с Жени Марчева и Алекс Кръстева.

Диана е много интересен събеседник, който обаче поставя деликатно черта между личния си живот и онова, което обикновено се определя като професионален. Защото там, както с нея се шегувахме по време на разговора, определено се усеща творческо раздвояване – актриса или журналист е Диана Любенова. Ами и двете, защото й е интересно, полезно и провокиращо да е от двете страни.

„Понякога разбирам какво ми казва човекът срещу мен само с една дума, защото вече съм била там. За зрителя може би не е добре да е толкова кратко, но за мен е повече от ясно какво казва гостът ми“, споделя Диана, когато си говорим за всичко, случило се по пътя между Холивуд и София, за интересното време, в което живеем, за предизвикателствата му, за безценните хора, които я центрират и разсмиват, както и за малкото островче от безгрижие, което я спасява в горчивите моменти на скръб след смъртта на най-близкия семеен приятел. Първата ми среща с Диана Любенова бе преди 14 години, когато тя се появи с микрофон в ръка и заразяващ устрем, за да интервюира топмодела Ив Салвайл, любимка на Готие и част от филма на Робърт Олтман „Прет-а-порте“, в лобито на софийски хотел. Задаваше въпросите си с точността на стрелец, каквато е и зодията й.

Подготвена в детайли с информация за манекенката диджей, Диана не за първи път получи комплимент за сериозния си подход. В годините се уверих, че това е запазеният й знак – детайлно проучване на събеседника и точен мерник с въпросите. А това е все по-ценно, особено във време, когато форматът на разговорите изглежда като Tik Tok шоу. Всъщност разновидностите от платформи, които съвременният човек е превърнал в канал за своите лични 15 минути слава, са нещо, което не примамва Диана Любенова. Признава, че тази комуникация й е чужда. За времето обаче, в което екипът на Еva се доближи до Диана, си казахме важни неща по много теми. И сега си мисля, че е хубаво, че тя не ги споделя в Инстаграм или Фейсбук, защото отнема от онова, което Милан Кундера нарича непосилната лекота на битието. Там, където се случва всичко важно, което обикновено няма нужда от много свидетели.

Какво са за теб 15-те минути слава, които Анди Уорхол дори не подозираше колко важни ще се окажат?

Всичко се случва много бързо и също толкова бързо отминава. За какво е нужна тази еднодневна слава, на кого е необходима? Аз нямам нищо против хората, които искат да станат популярни, но имам против начина, по който това се случва. Смятам, че съм съвременен човек и разбирам онова, което става и в социалните мрежи, и в стрийминг платформите, и в киното, ако щете. Но понякога не ми е ясно и дори не искам да ми е ясно. Аз самата публикувам някакви неща, но не съм ежедневно активна и бързо губя интерес. В карантинните месеци някои натрупаха активи и пари, изкарвайки живота си на показ, но това не е моето нещо. Понякога се притеснявам да публикувам снимки с хора, които много харесвам и ценя, но не знам какво да напиша, не знам дали ще бъда разбрана правилно. Не съм старомодна, харесвам и следвам хора в Инстаграм и искам да знам какво се случва около тях, просто това не е моят начин на изразяване.

Такава ли дистанция държиш и за личния си живот?

Опитвам се, опитвам се. Но като че ли таблоидите загубиха интерес към мен. Може би щастието не е интересно, търсят се драмите, скандалите. Животът ми е богат и аз му се радвам.  

Как живее една актриса, която се състезава и с времето? Испанският режисьор Луис Бунюел казва, че времето се отразява добре само на две неща – сиренето и виното.  

Възрастта си е възраст. Аз съм повече актриса в театъра, отколкото в киното, но всеки уикенд гостувам в домовете на хората чрез телевизията. И може би точно това показване всяка събота и неделя в предаването, което толкова много обичам, правя с целия си хъс и енергия – точно то отблъсква поканите за киното. Понякога ми е чоглаво, но такива са фактите – присъствам в живота на зрителите, както и те в моя. Не страдам от това, че старея. Не е драма, смятам, че това е животът. Разбира се, че искам да съм красива, но не на всяка цена.

Живееш в интересна корелация: актриса – журналист. В актьорската професия по принцип го има това раздвояване, но с телевизионното предаване добавяш още един щрих към творческата шизофрения.

Добре ми е, да си призная. Интересно ми е, любопитно ми е и смятам, че съм добра в това, което правя като водеща, за да разкажа повече за актьорската професия. Понякога тя изглежда доста лековата и лесна, а не е така.

Спекулираше се, че имаш достъп до големите звезди, които идват в България за снимки, благодарение на съпруга ти, филмовия продуцент Лес Уелдън? Така ли е?

Да, Лес помага много. Благодарение и на него имам достъп до снимачните площадки, само че всичко става на добра воля и разбира се, с много положен труд. Имала съм достъп до най-добрите в бизнеса, но когато те кажат НЕ, и аз не мога да взема интервю. Всичко зависи от желанието им да бъдат открити. Никой не може да ги накара да направят това, ако не искат. В годините се научих да не ми пука какво мислят хората за това защо имам този ексклузивитет. В началото ми беше некомфортно и исках да разкажа на целия свят как се случват наистина нещата, но сега не ми е важно. Щастлива съм, че работата ми през годините говори сама за себе си. Доказателство за това са поканите, които получавам за интервюта с актьорите от „Игра на тронове“ в две последователни години, с Майкъл Болтън, Вим Вендерс, Кристоф Ламбер и много, много други имена от световната сцена. Зад всички тези покани стои много труд и отдаденост както от моя страна, така и от целия ни екип в bTV.

Да поговорим за падането на идолите – добре ли е човек да се доближава до хората, които харесва?

Не съм правила интервю с човек, който да съм спряла да харесвам след разговора ни. Слава богу. Нямам такъв паднал ангел. Напротив – повечето от тях са ме карали да продължавам да ги следя и да научавам повече за това, което правят. Едно от последните интервюта, които правих, бе с Никълъс Кейдж. Чаках го цял месец с цялата логистика на изпращане на въпроси, организация. Беше претърпял инцидент, но продължи да снима. Та той влезе с една количка, асистентката му ми подаде листа с предварителните въпроси, някои от които беше зачеркнал с черен флумастер. Един от тях беше свързан с фамилията му Копола, която той не използва никога, дори в началото на кариерата си, въпреки че се снима във филм на чичо си – Франсис Копола. Но беше интересно, че в хода на разговора ни той ми отговори точно на този въпрос. После асистентката му ми се обади да каже, че много е харесал интервюто. И го е коментирал на два пъти в този ден. Бях много щастлива и е така всеки път, когато се срещам с интересни хора.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР