Има нещо гнило в Полша, нещо се случва там, но понеже Полша за нас е малко като обратната страна на Луната, на никого не му пука особено. За наше оправдание – реципрочното също е вярно. В Полша хиляди жени с черни дрехи, чадъри и маски изпълват площадите с надписи: „Не желая да съм Киндер изненада“, „Женска стачка“, „Ти ли знаеш кое е добро за мен?!“, „Забраната на абортите убива“.

На 22 октомври миналата година Конституционният съд на Полша на практика забрани абортите, дори в случаи на увреден плод. И протестите започнаха. По-вярно е да се каже, че продължиха, но сега станаха наистина, наистина масови.

Но защо ли част от протестиращите обградиха храмовете, защо имаше прекъсване на служби и спорове със свещеници по улиците? Могъщата Полска католическа църква подкрепи крайно рестриктивния закон срещу абортите и така за първи път си навлече сериозно негодувание в страна, която се смята за един от последните бастиони на религията в Европа. Според полски медии в разгара на протестите все повече хора са търсили начин официално да се откажат от религията, която са приели като деца по желание на родителите си.

Интересува ли ни това в България? Не особено. Полша изглежда толкова далечна, а и наоколо никой не заплашва правото на аборт. Или не съвсем… В съседна Турция Ердоган първо поръча на туркините да раждат поне по 3 деца, а след това държавните болници тихомълком взеха да отказват аборти. Проучване на истанбулския университет „Кадир Хас“ показва, че от 81 турски провинции в 53 не се правят аборти по желание на жената. Най-зле в това отношение са държавните болници, където държавата просто не плаща за тези процедури. Все пак Ердоган категорично заяви, че според него абортът е убийство.

Отвъд Океана в последния кандидатпрезидентски дебат Доналд Тръмп се качи в същата лодка: „Аз съм за живота“, каза той, имайки предвид, че е срещу абортите. В Алабама като по-предвидливи вече ги бяха забранили още през 2019 година. Абортът там е престъпление във всеки етап от бременността, дори в случаите на изнасилване и кръвосмешение. Лекарите са заплашени от 10 до 99 години затвор, ако извършат аборт, освен в случаите, когато животът на жената е пряко застрашен. Докато в щатския сенат гласуваха закона, отвън протестираха жени с плакати: „Алабама не ме притежава“. За разлика от траурно облечените полякини те бяха с костюми, вдъхновени от сериала „Историята на прислужницата“ – антиутопия по романа на Маргарет Атууд за потисничеството над жените. По същия начин се обличаха и аржентинките, които протестираха в подкрепа на закон, разрешаващ абортите през първите 14 седмици на бременността. В Аржентина мотото на борбата им беше: „Сексуално образование, за да се вземе решение. Контрацептиви, за да се избегнат абортите. Легални аборти, за да се избегне смъртта“. В самия край на миналата година Аржентина прие либерален закон за абортите, папа Франциск, аржентинец по рождение, осъди решението. Родината му се нареди сред малкото държави в Латинска Америка, които разрешават прекъсването на бременността по желание. Останалите са Куба, Уругвай и някои мексикански щати.

„Този, който трябва да стане човек, е вече човек“, казва Тертулиан, теолог от 2. век. Човешкият живот започва със зачатието, и точка. Абортът е приравнен на убийство, и точка. В това отношение християнството е може би най-категорично. Будистите в съвременността допускат аборта при съществуващ риск за майката, но смятат, че все пак той има лоши кармични последствия. Хиндуистите го приемат. В исляма няма единно мнение, но все пак се допуска аборт до четвъртия месец от бременността.

Човешкият живот е сложно изкуство и всички, които се опитват да го опростяват, рано или късно биват опровергавани. Няма едно Правилно Решение, и край. Няма лесно обяснение за постъпките ни. Човек е черно кафе и бяло мляко, захар и сол, и всичко помежду им. Така е и с абортите – не е лесно да се вземе решение. Но ако сме съгласни, че имаме право на свободен избор за собствения си живот, не можем да не подкрепим онова полско: „Нима ти знаеш кое е доброто за мен?“.

ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО
Прекратяването на бременността в Полша е забранено от почти век. По времето на социализма законът от 1956 г. разрешава аборт в три случая: по медицински показания, при наличие на обосновано подозрение, че бременността е настъпила вследствие на престъпление, и при тежки условия на живот на бременната. Именно третото условие открехва вратичка към извършването на аборт по желание на жената. Законът от 1993 година го отменя. След 1993 г. абортът става възможен само:

1. При бременност в резултат на изнасилване (до 12 седмици от началото на бременността) – решението се взема от прокурор.
2. Когато бременността застрашава здравето или живота на бременната жена (без значение на възрастта на плода).
3. Когато пренатални или други медицински изследвания показват висока вероятност за тежко и необратимо увреждане на плода или сериозно нелечимо животозастрашаващо заболяване на бебето.

Този закон се наричаше „компромис с аборта“ и действаше в Полша до миналата година. Разбира се, имаше няколко съдебни дела за промяната му. Така беше, докато на 22 октомври 2020 г.

Конституционният съд реши да го промени – отмени алинея #3 („увреждане на плода“), като заяви, че аборт, при който пренаталните тестове или други медицински индикации показват висока вероятност от тежко и необратимо увреждане на плода или нелечимо животозастрашаващо заболяване, представлява нарушение на конституционното право на живот. В момента прекратяването на бременността е възможно само в случай #1 (изнасилване) или #2 (риск за здравето или живота на майката). Определя се затвор до 3 години за лицето, което помогне на жената да направи аборт, неотговарящ на посочените изисквания. Ако плодът е достигнал състояние, в което може да живее самостоятелно извън тялото на бременната жена, срокът на лишаване от свобода е между 6 месеца и 8 години! Самата жена не носи правна отговорност за аборта.