Тя и той - рецепта за любов

Как да не губим страст към живота по време на пандемия, вървят ли храната и любовта ръка за ръка и какво означава да бъдеш професионалист във всеки момент от деня си – по тези теми разговаряме с една от най-чаровните участнички в предаването Master chef Елена Петрелийска и мъжа до нея – шеф Ники Красимиров

Елка Влаховска 31 March 2021

Снимка: личен архив

Как да не губим страст към живота по време на пандемия, вървят ли храната и любовта ръка за ръка и какво означава да бъдеш професионалист във всеки момент от деня си – по тези теми разговаряме с една от най-чаровните участнички в предаването Master chef Елена Петрелийска и мъжа до нея – шеф Ники Красимиров.

Вие сте известни готвачи. Какво ви свърза?

Елена: Свърза ни кулинарният свят. Най-после разбрах защо се занимавам с това – трябвало е да срещна Ники. (Смее се.)
Ники: Преди около 3 години имах своите „15 минути слава“ в кулинарно предаване с Ути Бъчваров по БНТ. Казваше се „Вкусната Европа“ – обикаляхме света с автентични рецепти, характерни за районите, на които гостувахме. Продуцентите, с които работех тогава, забелязаха, че се справям по-добре в ефир, когато разговарям с някого. След кратко обсъждане на новото ни предаване решихме събеседникът да е жена, а както сами знаете, жените кулинарни професионалисти не са никак много. По време на обсъждането изброихме няколко имена, но безпристрастно взехме решението до мен да застане Елена Петрелийска. До ден днешен си спомням колко естествено се случи всичко, все едно компютър с предварително набран алгоритъм подреди действията. Предаването беше наречено „Храна за душата“ и се излъчваше 4 дни в седмицата.

Кога и как открихте, че се допълвате взаимно?

Е: Аз имам малко по-тежък характер, а на Ники му минава по-бързо, той гледа винаги по-позитивно, а аз – тъкмо обратното. С времето се уча от него и се опитвам да копирам именно това – да не гледам чак толкова сериозно на нещата. А кога открих, че ми е добре с него? Когато прекарахме достатъчно дълго време заедно и не усещах да ме дразни, не усещах тежест от присъствието му. Той сякаш винаги е бил в моя живот – не помня времето преди него.
Н: Начинът, по който Елена гледаше, разбираше, боравеше и „разчиташе“ храната, съвпадна с моя мироглед. Още от първия епизод се съгласувахме толкова добре, че нямаше нужда да четем рецепти, да учим действия и да се притесняваме за резултата. От 100 епизода и 300 приготвени рецепти пред камера заедно нямахме нито едно ястие, което да се е провалило.

Любовта помага ли на готвенето?

Е: Когато сме в кухнята, работим отдадено и бързо – оставяме личните настроения настрани. Когато сме вкъщи и си приготвяме нещо за хапване само за нас двамата, тогава може да изразяваме чувствата си и го правим. Любовта помага, да – когато знам, че човекът до мен разбира какво правя и няма нужда от дълги обяснения,  когато срещна разбиране в погледа му, тогава мога да свърша цялата работа на света – окрилена съм и имам енергия за всичко.
Н: Когато Елена застана до мен, тя ми вдъхна сигурност. Това, което никога преди не бях получавал от никого. Не искам да обидя семейството си, но дори и те сякаш не са ми вдъхвали такава сила и желание да постигна целите си, да стоя здраво стъпил на земята и сигурен в решенията си. Преди да се запозная с Елена, винаги съм стоял в сянка. Помагал съм на всички „колеги“ в бранша безусловно, загърбвайки себе си, моите желания, и подкрепяйки идеите на „фалшивите идоли“, които срещах по пътя си. Страдах от огромна несигурност и не използвах времето си рационално. Станах роб на лоши навици само за да бъда полезен и да изпълнявам желанията на другите. Сега уменията ми придобиха съвсем различно измерение и знам, че мога да се справя с всичко в кухнята. Постиженията ми се редят в нишка и на първите две места са въздържанието ми от алкохол и тютюн вече трета година.

Спорите ли на професионални теми?

Е: Да, постоянно. Даже се караме! Или поне Ники така мисли. (Смее се.) Аз се изразявам винаги по-остро и разпалено, а Ники може да обяснява всяка подробност с часове. Често си говорим на кулинарни теми – това е, което ни вълнува и двамата.
Н: Много се възхищавам на интуицията й за хората. Тя е винаги до мен, когато набирам персонал за определени обекти, и се оказва 100% права при избора на даден човек.

Кои са любимите ви храни от детството?

Е: На мен любими са ми палачинките на дядо ми Славчо. Или по-скоро ми е любим споменът как той ставаше да ми ги прави в 2 през нощта. Харесвах много и така неглижираните от Ники макарони на фурна, които не съм яла от дете. Но най-любимото ми до днес е сладоледът. Има и аромат, който не мога да забравя – на препечените филийки с масло и чая от прясна мащерка, на който ухаеше понякога къщата на дядо и баба по майчина линия. Но не храната е любима, а ситуацията, в която е била поднасяна, и хората, с които я свързваме.
Н: Както като малък, така и сега ям всичко без макарони на фурна, грис халва, крем карамел и мляко с ориз. Много обичам шоколад. Като малък давах всичките си пари за шоколадови яйца. Без да съм казвал на родителите си, съм бъркал по джобовете им за пари, за да си купя ново яйце. Докато не се оказа, че съм изхарчил почти всички спестявания на семейството за шоколадови яйца. Криех играчките зад гардероба, за да не ме хванат. Но ме хванаха… И спрях да обичам шоколадови яйца.

Сходни ли са хранителните ви навици? Общи ястия ли си приготвяте у дома, или всеки готви за себе си?

Е: Дали имаме еднакви хранителни навици в този момент – да, напълно. Но не започнахме така. Когато се запознахме, той се хранеше нередовно, с каквото му попадне. Всяка вечер, след като приключваха снимките в общото ни предаване, ние отивахме на вечеря в ресторант и той наблюдаваше колко и какво ям. С времето сам превключи на моята вълна – балансирано хранене, качествени продукти, здравословни  комбинации. В замяна ме научи да ям пържени картофи – храна, която дори и като дете не съм консумирала. Вкъщи почти винаги закусваме, обядваме и вечеряме заедно. Готвя предимно аз и съм извънредно щастлива, че на него храната ми му харесва.  
Н: Откакто с Елена живеем заедно, разбрах какво е да седнеш на маса с човека до себе си и да се храните. Повярвах в мотото: „Внимавай и внимателно подбирай хората, с които седиш на една маса и споделяш храна с тях!“. Да се храните заедно е добър навик, който трябва да се предава от поколение на поколение. Деля хранителните си навици на два периода – преди да срещна Елена и след това. Преди да я срещна, не закусвах, не вечерях, не обядвах. Но през целия ден се разхождах в професионалната кухня с лъжица и опитвах. Организмът ми не можеше да разбере кога да затвори отвора в началото на стомаха и да започне да преработва и усвоява храната. Бях 100 килограма, с постоянно акне, ежемесечни здравословни проблеми, муден, без настроение, изключително неразговорлив. След като с Елена заживяхме заедно, започна промяната. Това, което направих първо, е да ям толкова, колкото яде тя. Храним се все още по час. Най-много се радвам от факта, че вече огладнявам като нормален човек. Чувствам тялото си и му давам това, от което има нужда. Елена готви в 98% от случаите вкъщи. Рядко припарвам до кухнята. Не сме като голяма част от останалите семейства – да се караме кой да сготви и да чакаме другият да го направи, или да се редуваме по някакъв график. Храната, която тя приготвя, е изключително вкусна, лека и винаги е достатъчно.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР