Разликата между двете най-добри шоколатиерски школи е, че белгийците смесват какаовия прах с масло, а швейцарците – с мляко. Най-добрият европейски, а следователно и световен шоколатиер е белгиецът от италиански произход Пиер Марколини.

Може би знаехме тези факти, но че казахстанците правели страхотен шоколад – ето това вече го научихме от Милена Димитрова и книгата й „Проклятието на бялото сирене“.

Сега пътуването до Алмати изглежда наложително, както и реденето на опашка за бира номер 1 в света – правената от монасите от манастира „Синт Сикстус“ във Вествлетерен, Белгия. Нея можете да си купите и в София на цена около 40 лева бутилката, обяснява Милена Димитрова, но ако искате да я получите директно от производителя срещу 2–3 евро, трябва да се вкарате в сложна схема, включваща обаждане към вечно зает телефон, за да си запазите час за получаване след две седмици на точно 2 дървени каси с по 24 бутилки всяка, чакане с кола на опашка пред дървената порта на манастира, и то с кола с белгийска, в краен случай френска, немска или нидерландска регистрация, при това може да го правите само веднъж на 6 месеца!

Милена Димитрова е дългогодишен журналист, обиколила много държави, живяла в Белгия и Америка, без това ни най-малко да промени любопитството й към храната, била тя с интересна история като яйцата „Бенедикт“ или с дълга история като приготвянето на атлантическата треска, напротив, то само се разгаряло. В книгата й има и много лични истории като тази за манджата с грозде, или иначе казано – правенето на люто-кисел сос от зелено грозде с чесън, в който се потапят прясно изпечени чушки за радост на небцето и душата.

Има и глава, посветена на сирената, а защо и къде властва проклятието на бялото сирене – Милена Димитрова е с интересна теория по въпроса.