Имало едно време една планета, наречена Земя. Тя била малка и гъсто населена. Обитавали я същества от вида хомо сапиенс. Смятали себе си за всевластни и всемогъщи и доволни и щастливи се пренасяли от единия до другия ѝ край. Така продължило, докато не ги споходил вирус, наречен Корона. Оттогава започнало ново летоброене.

Този разказ е за едно пътуване, току преди Земята да заключи всичките си обитателите в домовете им. В това време на разкош, както сега бихме го определили, Тайланд и сателитните му елитни острови бяха най-желаната дестинация за почивка. Поносимите цени на презокеанските самолети и екзотиката винаги са достатъчно добра мотивация.
 
Столицата Банкок

Банкок – многолик, многолюден, многоцветен, град музей с културни и религиозни паметници, който разтваря пъстро илюстрирана книга в 3D формат с фантастични приказки, разказващи прастари истории, митове и легенди за живот, прераждания, нирвана, просветление, любов, за преклонение към красотата. В Банкок образът на духовния вдъхновител Буда е издигнат в култ, както никъде другаде по света.

Това е град на суперлативите – официално е градът с най-дългото име, което малко хора могат да изкажат, намира се в най-земетръсната зона в света. Банкок е най-горещият град в света, с най-високия открит бар и пр.

Той е град на големите контрасти. До суперскъпи хотелски комплекси с безкрайни градини с каскади от орхидеи се мъдрят тенекиени бараки и бедност до краен предел. Тук това не прави впечатление никому. Банкок е едно от най-изумителните места в света. А ако имаш за него само два дни на разположение, задачата става с повишена трудност.

Накъдето и да тръгнеш в този град, не е лесно да стигнеш, защото всеки местен има свой бизнес план за теб – да те разходи с лодка или с тук-тук, малките отворени возила, приличащи на триколки, да ти продаде сувенир или да ти обмени валута. Отне ми половин ден да разбера как да стигна до Ват Арун, който стоеше в целия си блясък на хвърлей разстояние и същевременно на светлинни години – точно пред мен, но през реката. Никой не дава информация откъде да се вземе корабче за заветните 50 м през водата.

Храмът има най-различни имена – храм на ангелите, на светлината, на бога на зората. Всички му прилягат идеално. Жегата в града е неописуема, а ефектът ѝ тук се подсилва от влагата и от задължителната пола и наметка на раменете. Получават се на място, ползвали са ги стотици хора преди теб, но това все още е без значение, защото истерията, наречена Ковид-19, още не е започнала.

Ват Арун

За мен най-впечатляващият храм в Банкок. Наречен е на бога на изгряващото слънце. Първите лъчи докосват най-напред върховете на този будистки храм, цял ден той отразява светлината, затова изглежда ефирен и лек. Богато украсен с късчета китайски порцелан, цветно стъкло, шарени мозайки, много златни орнаменти, с безбройни стражи, закрилници от лоша енергия, храмът е най-красивото архитектурно бижу на Тайланд.

Гранд Палас

Най-мащабният и впечатляващ комплекс в Банкок. Огромен, богат, пищен, разточителен в материали, форми, сгради, статуи – изобилие, което сякаш няма край. В 4-те двора са разположени десетки сгради, павилиони, градини. Цялата вселена е в този комплекс, затова е така многолик, приказен и причудлив, нереален, греещ като огромен скъпоценен камък на открито. На света няма друго толкова пъстро и необикновено място. Затова е и основна туристическа атракция.

Тук се намира и изключително голяма колекция от фигури на Буда. Повторението на един и същи образ, докъдето окото вижда, създава усещане за вечност и безкрай. Преживяването е неповторимо.
 
Храмът на полегналия Буда Ват Пхо

Най-старият храм в града. Основната атракция е статуята на Буда в лежаща поза, преди да постигне нирвана. Дължината ѝ е 45 м, покрита е със злато. Позата, цветовете, размерите, всичко това е нереално и магическо. Сякаш не е създадено от човешка ръка. Гледката носи омиротворение, тишина, извисяване над делника. Въпреки нескончаемата върволица от хора за всекиго остава време да се усамоти и да преживее нещо много лично със статуята.
 
Къщата музей на Джим Томпсън

Един оазис с екзотична градина. Собственикът е бил предприемач, възродил производството на коприна в Тайланд и галерист на източно изкуство, събрал картини и скулптури от цяла Азия. Тук го почитат много, въпреки сенчестата му дейност като резидент на ЦРУ. Къщата още по негово време е била художествена галерия. След изчезването му по време на експедиция в джунглата през 1967 г. тя става музей с красиви екземпляри на изкуство от Далечния изток. Тук на живо може да се проследи процесът на варене на копринените буби и добиването на копринената нишка.