Говорим с Поли Генова в деня след снимките на последното й видео Last Night. Направено е с екипа, работил за песента й How We End Up – текстът е на Роми Диа (партнирала с Дейвид Гета), музиката – на композитора NaBBoo (участник в журито на наградите „Грами“). Снимано е в столичен клуб и е диско, което според Поли ни връща в хубавите времена на партита с танци с любими хора и с вкуса на свободата. Тя е отслабнала прекрасно след раждането на сина си Даниел преди година и половина. А през 2020-а в условията на Ковид-19 издаде албума „Твоя“, участва в „Маскираният певец“ и работи по следващия си сингъл.

Как минава твоето време вкъщи?

В опити между записите, интервютата и снимките да намирам време за битовите неща, с които се занимава всяка майка – чистене, пране и най-вече време за детето. Обожавам да бъда с Даниел, да играем, да учим нови неща. И той ме учи – на търпение, на жертвоготовност. Променя приоритетите ми. С него си давам сметка, че светът се променя толкова бързо и винаги има какво да надградиш и в коя област да обогатиш себе си.

Сигурно много му пееш?

Повече го прави баща му Джоузеф, примерно песни от „Цар Лъв“. Много обича мюзикъли. Колко вярно пее, не питай, но има прекрасен тембър, нисък, плътен и красив. Така приспива Даниел. Пуска му и много мои песни, докато ме няма. А Даниел моментално разпознава гласа ми. Според проучвания децата попиват всичко още в пренатална възраст.

Как прекара карантината?

Трудно, чисто психически. С приятеля ми обожаваме да пътуваме. Работата му е свързана с това. Отделно, не можеше да види и семейството си в Холандия. Това е първата година, в която не успяхме да стигнем дори до морето. Положителното е, че бяхме благословени да преживеем всички заедно като семейство ценни моменти като първите стъпки на Даниел, първите му думи.

Как влезе в тази форма?

Благодарение на Даниел. Неуморяем е, буден, интелигентен, с неизчерпаеми батерии. Приятелите ми казват, че аз притежавам енергия, но неговата е три пъти повече. Мърда дори докато яде. Върна ме към по-добър от първоначалния ми вид, когато въобще съм била далеч от майчинството. Иначе не спортувам. Който е родител, ще ме разбере.

Храниш ли се както преди?

След кърменето се върнах към вегетарианството. Позволявам си месо или ако много ми хареса, или при специален повод. През бременността също си го позволявах. Чела съм, че жената трябва да се съобразява с желанията си, защото бебето в нея знае от какво има нужда. А и кръвната ми група А+ според изследвания се нуждае повече от зеленчуци и протеини под друга форма. Спирането на глутена също ми се отразява много добре. Все още обичам френски сирена. В хладилника ни има пресни сезонни зеленчуци – броколи, карфиол, картофи, сезонни плодове – круши, ябълки, различни сирена. Джоузеф обича да готви месо. Даниел има прекрасен апетит за разлика от мен като малка.

Какъв е любимият ти начин да започнеш деня?

Да чуя „мама“ и да погледна Даниел, който вече се е събудил, готов за щуротии. Спи в нашата стая, за което имаме спорове с баща му, но усещам, че трябва още мъничко да порасне, за да го отделим.

Какво те накара да се влюбиш в мъжа ти?

Той е изключително спокоен човек, за разлика от мен. Заедно сме заради неговото разбиране и търпение. Партньори сме в истинския смисъл на думата. Разделяме всичко поравно. Голяма опора ми е особено сега, в тези тежки времена. Хората на изкуството почти нямаме работа. И наистина съм безкрайно благодарна, че животът ме срещна с него. Много ми помага и за Даниел. Казва, че се чувства добре в България. Мисля, че му липсват много приятели и среда, но малко по малко започва да ги намира и тук.

Планирате ли сватба?

Засега не. Не сме сгодени. Не ми е предлагал. По време на бременността осъзнах, че давайки нов живот, ми се иска по някакъв начин традицията да бъде спазена, макар че винаги съм била против брака и документите не са ми се виждали много привлекателни и впечатляващи. Може би, както казва Джоузеф, не е изключено да се случи някой ден.