Евелин наистина Devitza
Прозрачната й кожа, млечна като порцелан, издава северната й кръв. Евелин обича да прави бузите си румени като на матрьошка. Имала е не една и две матрьошки в детството си, както и чебурашки, и пластмасова руска кукла от дядо си, която съсипала от подстригване и гримиране. Майка й е от родния град на Марк Шагал – Витебск в Беларус. Доста скучен е, отбелязва Евелин. Има музей на Шагал, правят фестивал на славянските песни, студът сковава всичко през зимата и хората ходят с „козина“. Въпреки това тя, разбира се, пътува дотам с радост, за да види баба си и дядо си. После умира от скука. Изяжда всички блини, пирожки, руски салати, пелмени и сельодка под шубой, които баба й не спира да приготвя, пие квас. С храната въобще е на периоди. Преди интервюто ни е изяла кебапче. А в друг момент готви само „вегетарианско“. Усмихва се красиво и обезоръжаващо невинно, на двата й кучешки зъба проблясват брилянти.
Devitza я е кръстил Горо – автор на общия им проект. Той пише и музиката, а Евелин – текстовете. Наистина е девица. (Хм!) Смята да се прекръсти, като изгуби девствеността си... На мръсница. В клипа си „Култ към личността“ е облечена като Албена Вулева от „Сигнално жълто“. Нарича я топжена. Не е ясно дали го казва сериозно. Гледала е предаването като малка, нямала представа от хората, които Вулева коментира, но се впечатлявала от начина, по който говори. Майката на Албена пък се впечатлила от клипа на Евелин и в свой лайф в Ютюб заявила: „Къдя са на Албена крака, къдя – твоите. Не става така! Плащай, ляльо, плащай! Авторско право се казва.“
Евелин подпира лицето си с ръце и забелязвам яркочервения й маникюр, на ноктите на средните й пръсти са нарисувани усмивки. „От маникюристката Кати“, обяснява. И добавя, че не може да рисува, макар да има баща художник и майка, която е завършила приложни изкуства. Евелин се изразява по-добре с думи. Учила е в училището към Руското посолство за деца на дипломати. Точно започнала да следва психология, когато неин приятел букер й казал, че трябва да стане модел. Отговорила му: „Не! Аз съм сериозно, умно момиче“. На следващия ден й се обадил с предложение от „Визаж“, бил им показал нейни снимки. Приела веднага.
Работила три месеца в Китай. Дефилирала за Фере, живяла в „моделски“ апартамент с 4–5 момичета, едната – клептоманка. Спяла на матрак на пода. И си дала сметка, че Китай е много яко място, за да разбереш, че си сам в този живот. Пълно е с китайци, за които си екзотика, непрекъснато те наблюдават, снимат те, дори може да се държат не съвсем приятно, защото си различна. Оказала се там на рождения си ден, 12 март, и той бил най-тъжният рожден ден – имала торта, която една моделка от Беларус й донесла, но нямало с кого да празнува.
Модел е от шест години. Продължава следването си. Играла е малки роли във филми и докато чака голямата, работи като фейсконтрол в бар. И хем й харесва да си седи вкъщи, да пие вино вечер, хем записването на музика и концертите в клубове много я забавляват. Пее рап с „Друга планета“ и алтернативен поп – като Devitza. На 28 ноември ще представи свое EP – миниалбум с четири песни, две на руски, за текстовете на които й е помагала майка й, и две – на български. Обича да влиза във филмите в главата си. Харесва и филмите на Гаспар Ное, на Ларс фон Триер. Последната книга, която я е вдъхновила, е „Непосилната лекота на битието“ на Милан Кундера, а сега чете „Всичко е прецакано“ на Марк Менсън. Слуша руски поп, аренби и рап. Пада си и по-депресивна музика като бийч хаус. Понякога чувства, че в нея има едно мъничко нещо, което управлява голямото й тяло. Алтерегото й се казва Нуни, говори с по-писклив глас на английски и е малко и пухкаво, прилично на анимационно геройче. Явно е момиче, защото Евелин заключава: „Иска ми се скоро да я убия – и добавя: – но не знам дали трябва, защото тя пази в мен нещо добро и детско“.
