Спомняте ли си, че за частица от секундата преди петнайсетина години Пловдив беше станал скучен град. Поне така изглеждаше отстрани. Сякаш там нищо не се случваше. И след това изникна едно пространство, нещо като ярка пристройка към старата къща. Пространството се наричаше „Нощ на музеите и галериите“ и бързо се напълни с художници, музиканти, хора по улиците в полунощ, когато от Сахат тепе зазвънтява часовникът. Разнесе се слухът, че под тепетата вече е различно.

„Аз се определям като човек, който създава пространства – казва галеристката Веселина Сариева. – През 2005 година създадох „Нощта на музеите и галериите – Пловдив“, която възроди града и очерта нова културна линия в България. Тя е най-големият ми проект, чието влияние, ефект и иновативност надхвърлят самото събитие многократно. Макар и да е толкова успешен и в пик, от 2018 година преосмислям формата му, който в бъдеще ще върви по релефа на средата и ще се промени.“

Следват още нови пространства: фестивалът „Улица „Отец Паисий“, програмата „Въведение в съвременното изкуство“, кафене artnewscafe, Фондация „Отворени изкуства“, открита сцена за изкуство Fluca.

„Миналата година беше нещо като венец на усилията от години, изключително успешна за галерията ми и за фондацията. Не само защото имахме редица проекти за Пловдив – Европейска столица на културата, но съвсем отделно от това Галерия Sariev беше селектирана за LIste – най-престижния панаир за млади галерии в света, който е сателитен на Арт Базел.

В края на 2019-а, още преди пандемията, почувствах, че е дошло време за промяна. Започнах да се интересувам фокусирано от други места, друг тип изкуство. Интересна ми е Африка. Африканското изкуство направи огромен бум. Оттам излизат най-големите звезди.
Моделът на Стария свят изглежда изхабен. Начинът, по който се свързваме с хората, с природата, със света около себе си, е овехтял. И когато казах в интервюто за EVA в началото на годината – да се очаква неочакваното, знаех, че ще направя нещо ново, без да предполагам, че ще има пандемия и светът ще е принудително нов. Изненада ме особеният синхрон между мен и него през 2020-а. Може би неслучайно късметът ми в новогодишната баница беше „Хармония“.“

Всички по трудния начин разбрахме посланието на 2020-а – не програмирай живота, защото ще ти се изсмее. По време на Голямото затваряне Веси е в дома си в Пловдив. Но понеже това е Веси Сариева, тя не стои със скръстени ръце, а слуша гласа си, който й казва – вземи телефона и питай хората как са, огледай се около себе си, помогни, направи. „Моите художници живеят в Париж, Берлин, Виена, София, Пловдив, Мюнхен, Франкфурт. Обаждах им се, за да ги питам как са, какво правят. Те бяха много крехки без обичайната си артистична среда. Говорили сме с часове.“ Така започва новият й проект #sarievselfisolation във Фейсбук и Инстаграм.

17 художници откликват на идеята, всеки създава по 4 произведения, които се качват на платформата по подобие на малки виртуални изложби със заряда на интимен дневник за страховете и надеждите. Мич Брезунек, французин по рождение, натурализиран пловдивчанин, създава серия рисунки на хора по време на Ковид кризата (през декември в Галерия Sariev предстои да видим негова изложба съвместно с Ана Уденберг от Швеция). Мария Налбантова рисува върху сапуни, придавайки неочаквана красота на баналното хигиенно средство, Димитър Солаков моделира фигури на антропоморфни създания, поглъщащи Земята, Зара Александрова напомня за домашното насилие, ескалирало в дните на изолацията, с хлябове, пристегнати със садо-мазо ремъци. Калин Серапионов прави документален филм за #sarievselfisolation, със субтитри на английски, и още на първия час след качването му в Ютюб филмът събира над 200 гледания.

„Беше като групова психотерапия – казва Веси, – защото създава чувство за свързаност, за общо пространство.“

През последните 12 месеца тя излиза по-открито на сцената като куратор и създател на концепции. Това се видя още в края на 2019 година, когато курира изложбата на Текла Алексиева с оргиналните рисунки на кориците й за библиотека „Галактика“ (1979–1989). През лятото на тази година Веселина и известният философ Боян Манчев излязоха със съвместна платформа за изкуство и идеи – Magia Naturalis. Това е изложба за връщане към интуитивното, за природата като творец. Нещо, което 2020-а ни изкрещя в ушите.
Друга изненада е завръщането към поезията при Веси – през май по време на пандемията тя написа поемата Magia Naturalis. Това е първото й появяване на това поле след 2007 година, когато в „Жанет 45“ излезе стихосбирката й „ОЩ“ с редактор Георги Господинов. През есента видяхме, че обяви и новия си сайт https://vesselinasarieva.com.

„За личния ми живот мога да кажа, че приключих една връзка и започнах нова – доста нестабилна и съвсем в духа на развитие на ситуацията в света. В момента дори е изчезнала, навярно до новата „пандемична“ вълна или до друго ново. Имах прекрасно лято с дълга морска ваканция, което не ми се беше случвало от години. Липсата на пътувания извън страната ме накара да пребивавам повече между Пловдив и София, която – смее се Веселина – сега ми се  явява алтернатива на международните пътувания.“
Кое е новото 20, което да очакваме от нея, ще видим, но не се съмнявайте – то вече зрее. Веси Сариева разширява кръга.