Какво трябва да си мислите, когато мъжът ви започне да ви води по гробници? Вариант 1 – загрижен е за вашето бъдеще. Вариант 2 – внезапно е станал траколог. Вариант 3 – просто този ден няма нито тенис, нито снукър. Отговорът е там някъде. Но ако в бъдеще, независимо от мотивацията, мъж, жена, трети пол или четвърти братовчед ви предложат разходка до някоя от тракийските гробници, бързо кажете да.

„Дискавъри“ или „Нешънъл Джиографик“ посвещават часове на разкопки в Шотландия, при които са открили четвърт висулка от конска сбруя, а в България има съкровища, някои на по двайсет и четири века, които трима от четирима българи не са виждали, а двама и половина не са и чували.

Александрово – мода от 4. век преди новата ера

Тракийската гробница край близкото до Димитровград село Александрово е открита по следи от иманярски набези през 2000 година. Неин пръв изследовател става колоритният ловец на съкровища Георги Китов. Археолозите установяват, че гробницата по древен обичай е ограбена, но откриват и следи от по-скорошно влизане – от времето на Втората световна война.

Част от стенописите липсват. Предполага се, че друга част е била подготвена за изрязване и изнасяне. Но и това, което е останало, е удивително! В погребалната камера има два фриза, свързани с представите за задгробния живот на траките. На единия са изобразени ловни сцени, на другия – пиршество.

Според траките заниманията в отвъдния свят, изглежда, се изчерпвали с лов и пиянство. В четирите ловни сцени участват два елена и два глигана, девет кучета, конници и пешаци. В древността стадата диви прасета са можели сериозно да застрашат реколтата, затова в едната от сцените глиганът е нападнат от самия цар, отличаващ се по леопардовото си седло и клин с елегантен десен. От другата страна с брадва срещу него замахва огромен гол мъж. Няма сигурен отговор за тази могъща голота. Едната версия е, че това е херой, нещо като полубог, нещо като митичен прародител. Втората е, че е обикновен, макар и едър мъж, на когото жена му сутринта не му е сложила дрехи на нощното шкафче, а кой мъж може сам да намери дрехите си в гардероба?

В сцените с пиршеството слуга подава рог с вино на брадат мъж, който ще трябва да го изпие наведнъж. За траките се знае, че не разреждали виното с вода по гръцки обичай. Гърците го смятали за варварство, но от днешна гледна точка неразреденото вино си е супер.

Фигурите по фризовете, особено в ловните сцени, са нарисувани в движение, индивидуализирани чрез лицата, косите, изразителната мускулатура, оръжията. Особено занимателни са облеклата – от примитивни кожени препаски до елегантни туники, стилно съчетани с яркочервени обувки със завит връх. Едно от най-въздействащите изображения е на захапания от кучета благороден елен, просто усещаш болката му в начина, по който е извил шията и изплезил езика си.

Срещу входа на гробницата се вижда издълбан профил на мъж. Над портрета с гръцки букви е написано Кодзимасес Хрестос, Кодзимасес Майстора. Името е хубаво, тракийско и е добре да се има предвид, когато младите родители се чудят дали да нарекат сина си Вайс или Грегъри. За Кодзимасес се предполага, че е авторът на рисунките в гробницата. Според друга, по-неблагоприятна, версия той е вандал, който се е увековечил върху стената, нещо като – и аз бях тук. Самият Китов предполага, че това е най-ранният автопортрет в античното изкуство.

Красивите стенописи може да бъдат разглеждани с часове, особено с обясненията на гида. Един съвет – винаги си взимайте гид, той ще ви помогне да подредите пъзела с факти от живота на траките и да разберете между 10 и 20 пъти по-добре видяното.

Оригиналната Александровска гробница е недостъпна, за да се запазят изображенията. Туристите разглеждат точното й копие, открито през 2009 година като част от Музея на тракийското изкуство. Парите за построяването му дава японското правителство и лично принц Акишино, брат на сегашния император, идва за откриването му със съпругата си Кико. В музея има още забележителни неща – открити в Сакар 98 златни апликации, датирани  от 4500–4000 г. пр. Хр., които са приблизително на възрастта на най-старото обработено злато в света – Варненското.

Казанлък – красиви хора и коне

Казанлъшката гробница е по-малка и по-млада от Александровската, но неизмеримо по-известната. Още от учебниците по история помним тънконогите коне от стенописите й.

Туристите и тук влизат в точно копие на оригинала, построено по соцвреме. Гробницата е открита от войници през 1944 година и е включена в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство. Срещаме се с красавеца – владетеля Ройгос, и не по-малко красивата му съпруга, които са нарисувани, преплели ръце пред златна маса. Към тях се приближава жена с нарове на поднос, вероятно това е самата богиня Деметра, посрещаща мъртвите в подземното царство. Владетелят е с побелели къдрави коси в стил Ричард Гиър, върху които е сложен лавров венец. Дрехите са еднотипни – хитони и туники, няма голи хора и черни глигани, към които така се привързахме в Александрово. Нарисуваните фигури са по-издължени и елегантни от александровските и са смятани за едни от най-добре запазените стенописи от ранноелинистическата епоха. Колко хубаво, че и тук има господа с червени обувки, истински парижки шик, въпреки че по това време келтите от племето на паризиите нямали и намерение да  строят рибарско селище край Сена. С други думи – когато ние сме носели червени обувки, парижаните още никакви ги нямало.

Казанлъшката гробница също е била ограбена в древността, но в нея все пак са открити съдове и елементи от златни украшения, както и останки от мъж и жена, вероятно Ройгос и съпругата му, а в коридора пред погребалната камера – и кости на кон.

Гробницата се намира в парк в покрайнините на Казанлък, някога наблизо е била разположена столицата на Одриското царство – Севтополис, която сега лежи под водите на язовир „Копринка“. Хубостта на парка е позавяхнала, а и указателните табели поставят чувството за ориентация на изпитание, но крайната цел си струва.

Свещари – танцът на десетте девици

На живо десетте кариатиди, поддържащи свода на Свещарската гробница, са впечатляващи. Всяка висока метър и 20, със завити като лалета поли, те са издялани от неизвестни майстори от народа на гетите, тракийско племе, населявало днешните Северна България и Южна Румъния. С несъразмерни ръце, някои дори недовършени, но с мощно, древно излъчване, каменните кариатиди са в контраст с човешката тленност, заради която е издигната гробницата.