Влизам в ресторанта на хотел Hyatt Regency Sofia и мислено виждам как Бил Мъри прекрачва прага и забелязва Скарлет Йохансон, която се усмихва, „загубена в превода“, София Копола ги режисира, Брус Уилис хвърля поглед към смокинга си в кристално огледало на рецепцията на път за филмовите награди в Кан, Лейди Гага сваля грима си след концерта в Сидни, Джим Морисън виси от прозореца над Ел Ей и предизвиква живота, а Леми Килмистър пише песента Motorhead, преди да е създал едноименната банда.

Всичко това се е случвало реално в хотелите на веригата по света. В Азия, Европа, Австралия, Америка. Имам приятното чувство, че влизам не само в ресторанта на елегантен хотел в сърцето на столицата, а в различен бляскав свят. Вълнуващо е, че от средата на септември София става брънка от веригата на легендарния бранд Hyatt Hotels Corporation с повече от 900 хотела в над 65 държави на 6 континента. Любопитна съм.

EVA е поканена на вечеря на свещи с главния готвач на The Revolutionary Dining Room & Bar шеф Сами Флавио.

В ресторанта звучи лек джаз. На съседна маса забелязвам Надежда Нейнски. Със Сами Флавио избираме сепаре с гледка към Паметника на Васил Левски и под група от портрети на Фрида Кало, Айнщайн, Стефан Данаилов, Паисий Хилендарски, Джаки Кенеди, Лили Иванова. Икони, гении, визионери от различни области – бизнес, политика, изкуство, са вдъхновение за интериора, концепцията на ресторанта и на менюто. Някои от тях са познати на моя събеседник, имената на други, признава той, тепърва предстои да научи. „Айнщайн например – казва шеф Флавио – ме вдъхновява с идеята си за простотата, с максимата му, че ако не можеш да обясниш нещо на едно дете, значи не си го разбрал. Мисля, че едно ястие е добро, когато е семпло, с ясен и отчетлив вкус. Вдъхновява ме и Коко Шанел с революционното й мислене и необичайните съчетания, които прави.“

Веднага забелязвам необичайно съчетание в менюто – калмари върху сос карбонара. „Да – съгласява се, че е необичайно шеф Флавио, – това е интерпретация на двете класически рецепти в италианската кухня – спагети карбонара и калмари соте. Получи се много специално ястие. Визуално е много семпло, но за мен простотата в чинията я прави специална. Аз не слагам декорации. Ценя вкусът да е ясно изразен.“ Уникалното в менюто на ресторанта се оказва именно възможността да бъде опитана модерна италианска кухня, сервирана по революционен начин. Различни изкушения привличат погледа ми. Колебая се между веган тартар от цвекло, печен в каменна солена пещ, подправен със селекция от италиански подправки, и интерпретация от патладжан. Шеф Флавио ми препоръчва патладжана.

За себе си избира хрупкаво телешко в стил „тонато“. И на двете подхожда бяло вино. Споделя ми, че харесва шардоне и совиньон блан, но любимо му е сицилианското Etna Bianco, което се отглежда в лозята до вулкана и има много специален вкус, определян дори като солен. В чашите ни потича – за неговото телешко – пино гриджо от Венето, Италия, от 2019 г., за избрания от мен патладжан – мускат отонел на Едоардо Миролио от 2018 г. Казваме си наздраве. Питам го дали му се случва да готви вкъщи, след като работи по цял ден тук. Оказва се, че го прави. За него свещенодействието в кухнята е удоволствие и ако се обърне назад, не може да преброи нито един работен час. Всичките се подреждат в графа – любопитство, вдъхновение, релакс.

Вдъхновение, за да твори, намира по-често извън стените на кухнята. Обича да наблюдава небето и картините, които облаците рисуват по него. Определя се като много спокоен човек.

Казва „спокоен“ и си спомням суматохата в телевизионния формат Hell’s Kitchen. Сушефове на Сами Флавио са Михаил Цветков - работил в звездни ресторанти в Англия и Дубай, и Веселина Чилева - победителка във формата. Питам шеф Флавио каква според него трябва да е атмосферата в една професионална кухня. „Аз съм много взискателен към моя екип – отговаря той, – без високи стандарти не можем да постигнем нищо, но това, което показват по телевизията, няма нищо общо с реалността. В кухнята трябва да има хармония и позитивна атмосфера, за да постигаме развитие. Няма място за война и викове. Това е пътят на разрушението, а не на еволюцията.“

Самият той се старае да владее емоциите, които изпитва, и да ги изрази с вкусовете и в цветовете в чинията. Много го зарежда и да слуша различни стилове музика. Голям почитател е на рока и попа от 80-те: Queen, Metallica, Bon Jovi, Kiss, Мадона, Duran Duran, Aha. Обожава Принс. „За мен той е музикален гений – уверява шеф Флавио, – много по-голям от Майкъл Джексън, въпреки че нямаше толкова голям комерсиален успех.“

Очаквам да ми каже, че се е запалил да готви от рецептите на баба си или на майка си като малък, но Сами Флавио не е от готвачите с подобни романтични истории. В детството му в Женева, където е роден преди 39 години, има най-обикновена семпла и вкусна храна – кроасани с шоколад за закуска, пържени картофи, печено пиле или стекове за вечеря – такива неща. Признава, че ги готви и в своя дом. Добавя и лазаня, и паста. Държи да използва местни и пресни продукти. Такава е и политиката на ресторанта. Стараят се да зареждат зеленчуци, плодове, месо, риба от локални производители. Предлагат и няколко риби от Черно море.

Опитвам патладжана и... Затварям очи от удоволствие. Фантастичен е. В устата ми се разтопяват и разгръщат усещанията от различните вкусове в трите слоя. Сякаш опитвам света. В основата е хрупкав, паниран, приготвен по рецепта от Сицилия. Над него ляга печен, пасиран, овкусен по южнокорейски, а на върха е сладко-кисел патладжан, какъвто можете да хапнете в Япония. „Много обичам японската кухня – коментира шеф Флавио, – макар че я предпочитам на по-малки порции и не всеки ден, защото подправките в нея са по-малко от тези в италианската или френската. А в южнокорейската ми харесва, че вкусовете са директни и силни. Обичам много и италианската, френската, испанската и южноамериканската кухня.“