Крис Захариев е от тези млади хора, които могат да изненадат най-добрия си приятел от детството за рождения му ден в Норвегия, да разгледат куп забележителности в Париж за 12 часа, да снимат история за лекар, поставящ протези на животни в село в Тайланд, да отпразнуват последното лято, преди да станат на 20 г., обикаляйки България и превръщайки пътешествието в приключенски киноразказ. Влогър и режисьор, малко преди да се дипломира в НАТФИЗ в класа на проф. Дочо Боджаков, той има канал в Ютюб с 82 000 абонати и над 6 милиона гледания, които растат лавинообразно.

EVA забеляза Крис Захариев с появата на книгата му „Да се изгубиш нарочно“ (ИК „Колибри“) през 2019 г., забавлява се с едноименния му филм в Ютюб и се зарадва, когато той спечели голямата награда за Полет в изкуството на фондация „Стоян Камбарев“.

Знаех за фондацията от няколко години – споделя младият режисьор – и следях наградите, но не съм си представял, че мога да бъда номиниран. Мой приятел фотограф, Филип Шопов, разказал за мен и за други артисти на Деси Тенекеджиева. Тя помоли да й пратя свои проекти. И два месеца по-късно каза, че съм номиниран от журито.“

Заедно със специалната статуетка на Кольо Карамфилов Крис получи възможност за два снимачни дни с ползване на техника, реквизит, гардероб и декори по избор в студиото UFO Film and Television, възможност за аудио постпродукция и награда от 3000 лв. в подкрепа на дипломния му филм. Когато се виждаме, Крис е в процес на заснемането на филма заедно с екип от 20 свои колеги и с ръководител акад. Людмил Стайков. Правят 25-минутна комедия с участието едновременно на актьори като Павел Поппандов, Йорданка Кузманова, Лили Гелева и Георги Къркеланов и завършващи студенти. Историята е криминална комедия. Главни герои са две момчета, учещи в Полицейската академия, случайно попаднали на разследване на кражба в кооперацията, в която живеят. „Това е най-мащабният проект, който съм режисирал“ – признава Крис.

Следващата година му предстои да режисира и кратките филмчета за номинираните за Наградата за Полет в изкуството „Стоян Камбарев“, поемайки щафетата от Деси Тенекеджиева.

За малко да стане художник, но...
Син на готвач и адвокатка, брат на юрист, той дълго време търсел своята посока. Ходел на уроци по пиано и състезания по шах, тренирал баскетбол. Докато приятелите му играели навън в квартал „Дружба“, където е израснал, Крис обичал да рисува вкъщи. Завършил  Художествената гимназия „Николай Райнов“ и точно смятал да следва в Академията, когато се запалил по Ютюб. Започнали да му хрумват идеи за оригинални видеа. А Крис е от тези хора, на които, като им хрумне нещо, не могат да си намерят място, докато не го реализират. И ето че един ден, когато бил на 15–16 години, направил свой канал, написал минисценарий и... Е, първото видео, което направил, го изтрил! Било провал, но второто му се получило. Записал кратка своя визитка с факти, които намирал за интересни. Оттам нататък връщане назад нямало. Връхлетявало ли го вдъхновението, снимал – с телефона си, в собствената си стая. Споделял за нещата, които преживява, за своите уроци в живота.

След година уроци и консултации влязъл в Художествената академия, но мисълта за предстоящите четири години в „рисуване на баби и дядовци“ (?!, така си го представял – така си и било) надвиснала заплашително в ума му. Дал си сметка, че му се разказват истории и му се занимава с кино. С една седмица подготовка го приели и в НАТФИЗ.

Работохолик е,
признава си. Ако не върши нищо няколко дни, става неспокоен. В Ютюб залага на качеството, а не на количеството. Не „бълва“ всеки ден. Може би и затова има смислени, добре разказани, монтирани и много симпатични истории. Работи и като режисьор на свободна практика. С колеги от НАТФИЗ, оператор и монтажист, са наели студио близо до Националната опера. Нарекли са го The Local’s Collective – Колективът на местните. „И е като креативна бърлога за всички проекти, работни срещи, дълги монтажни сесии – обяснява Крис. – Случвало се е да остана да спя, защото понякога има много работа и съм много мотивиран, искам да свърша.“
Харесва му да гледа документално кино, но предпочита да снима игрално. Любопитен е за човешки истории и драми и му е приятно да ги разказва във всякакви формати. Учи се да намира баланса между работата, социалния живот, времето за близките си, залезите, приключенията и въобще живота.

Как мина неговото лято?
Освен да довърши филма, Крис се надяваше да му остане време да отиде и до българското море. Приключенията са неговият въздух – да посреща изгрева с шепа приятели на морето, да опънат хамаци между седалките в купето на някой влак, такива неща го зареждат.

Ако имаше 10 милиона евро, би...
си купил къща в Родопите, откъдето е баба му и може би по тази причина усеща специална връзка с тези земи. И в най-дългия филм, който е снимал досега – „Да се изгубиш нарочно“, финансиран отчасти от фондация „Америка за България“, пътешествието с двамата му приятели Ясен и Стас минава през тази уютна красива планина. Снимат 240 часа и монтират на мускули между лекции, по време на лекции. Е, последното все едно не сме го казали. Продължение на „изгубването“ се планира, но този път пътешествениците ще са повече, ще допуснат и момичета.

Крис е готин, креативен, обичащ живота млад човек. Приятно е да говориш с него, защото е от хората, които ти казват как едно нещо може да стане, а не обратното. Не може да се разбере единствено с негативни и мрънкащи хора. Приятна е и вярата му, че ако се усмихне на живота, той ще му отговори със същото. За което Крис, разбира се, се труди много. Хубавата новина е, че са го избрали да представя България като част от младежкото европейско жури на Кинофестивала във Венеция през септември. И му стискаме палци да се получи. Защото...

След 5–10 години си се представя
Завършил НАТФИЗ, режисирал поне един пълнометражен игрален филм, пропътувал огромна част от света, поне половината, намерил момичето до себе си (пада си леко романтик), женен и взел някой друг „Оскар“.