Животът ти никога не е бил обикновен. Израснала си в Белград, живяла си в Русия, учила си в Кеймбридж. Помниш ли каква беше първата ти работа?

Бях на 16 години, в Москва и ме снимаха в реклами на цигари HB. В днешния контекст не е окей, но в онова лудо време през кризата на 90-те с тези реклами печелех хубави пари.

Как се запали да се занимаваш с актьорство?

След като завърших гимназия в Русия, учих английски за един месец в Англия и реших, че искам да остана да уча там. Колебаех се между журналистика, музика и актьорство. И когато се върнах в Русия, попаднах в курсовете на Гордеев. И той заедно с Дейвид Пери, който ме запали по-късно по Шекспир, станаха моите духовни учители и ме вдъхновиха да се занимавам с изкуство. Баща ми беше много против – да замина на 17 г. в Англия, да живея сама и да ставам актриса. Майка ми абсолютно ме подкрепяше.

А ти замина сама, така ли?

Да. Първоначално, когато учех английски, живеех в английско семейство. После - в дома на моя приятелка англичанка, която учеше  в  Консерваторията  в  Москва.  А по-късно делях апартаменти с други студенти. В Кеймбридж е по-лесно от Лондон, защото всичко  
е много организирано –  общежията, в които спиш,  местата,  в които се храниш. В Лондон трябва сам да си намираш квартира, сам – хора, с които да живееш.

Какво  беше  най-ценно в обучението ти в Кеймбридж?

Учех литература, драматургия, философия, социология, но още  по-вълнуващо беше това, което се случва извън университета. А това бяха общностите, в които попаднах, като например Footlights  Society, от което са тръгнали имена като Стивън Фрай, Хю Лори и Ема Томсън. Има общност за класически театър. В период от година и нещо играех в древногръцки пиеси.

Ти приличаш на героиня от древногръцка пиеса.

Ха-ха-ха. Бях Хубавата Елена,  Клитемнестра, Афродита,  Артемида, Андромаха. Харесвам неща, които са по-големи от живота, които се занимават с мащабни емоции. Древно-гръцката трагедия  прави точно това. И когато завърших, единственият начин да остана и да имам виза, беше да продължа  да  уча. Затова започнах докторат за Майерхолд и руския  театър преди и след революцията. И може би още оттогава  ме вълнува времето около войните, защо цели поколения  са  забравени, все едно животът им е нищо. И въобще какво това социалистическо минало ни говори за човека.

Къде живееш сега?  

В Лондон със семейството и съпруга ми. И имам две прекрасни деца – Алекс, когото  виждаш сега, и осемнайсетгодишната ми дъщеря Теа. И двамата са много артистични.

Разбрах, че имаш и брат. С какво се занимава той?

Да, три години е по-малък. Завърши френско училище, после следва икономика във Франция и се занимава с финанси, за да издържа, както се шегува, всички, които се занимават с изкуство. Казва се Вуко. Хубаво е, че попита за него, защото, като беше на премиерата на „18% сиво“, се майтапеше с мен, че в нито едно интервю не го споменавам.

А ти как попадна в „18% сиво“, Доля?

С Виктор (Чучков) се запознахме на Берлинале точно когато започ-нах да снимам моя филм. Извика ме на кастинг. Имах и проби с Руши. Беше много специално преживяване, защото беше свързано с България, която за мен е само хубави емоции, лета с баба и дядо.

Какво те провокира да участваш?

Героинята ми Стела – усмихва се. – Дори се включих в разработването на образа й. И денонощният брейнсторминг с Хилари (Нориш – сценаристката) и Виктор беше много хубаво преживяване.

Как изглежда идеалната жена според теб?

Според мен идеална е жената, която е свободна в мисленето си дотолкова, че да може да прави това, което е важно за нея, да има сили да го прави и да го отстоява.