Това е любимата ми картина на Ван Гог, нищо че подобно „Целувката“ на Климт е една от най-експлоатираните в мърчандайз културата. Небето в нея обаче е магично нарисувано и те улавя в едно почти халюцинаторно състояние. Всъщност небето винаги въздейства така, но рядко, особено в градска среда, може да му се любуваме по този начин. Тук на помощ идват фотографиите на хора като Михаил Минков, който от няколко години превръща отснемането на нощното небе в свое хоби.

По време на извънредното положение реализирани от Мишо кадри обиколиха света и получиха трибуната на мащабни световни медии като Bored Panda например. Един от тях дори се превърна в Снимка на деня на NASA – повод, който го радва, без да напомпва самочувствието му до небето.

За хобито, изпълнено с професионална прецизност, за липсата на сън, принесен в жертва на нощната фотография, за участието на семейството и Вселената като цяло – Мишо Минков говори за първи път в България, разбира се, за EVA.

Как накратко би описал на човек, който не познава материята, астрономическата фотография?

Астрофотографията е звездна фотография. Тя включва снимане на съзвездия, галактики и небесни обекти. Това, което правя аз, е по-скоро нощна фотография, тъй като освен небе включвам и пейзаж – английският термин е night scape фотография. Това е повече технически тип фотография и затова изисква старателна подготовка. Мога да разделя процеса на три части – планиране, снимане и обработка на кадрите.

Планирането е най-комплексно, тъй като се съобразява с фазите на Луната (накратко: не трябва да има Луна), за да може да се снимат звездите или Млечният път. Освен това налице трябва да е чисто и безоблачно небe, и не на последно място – важен е периодът от годината. Най-красивата част от ядрото на Млечния път е видима от края на февруари до края на октомври, но също трябва да се отдалечиш достатъчно от големите градове, далеч от светлинното замърсяване, поне на 30–50 км от тях. За справки помага ска̀лата на Бортъл, която е разделена от 1 до 5.  5 обозначава силно светлинно замърсена среда, а 1 отчита в средата на пустинята Сахара например.

Снимаше ли активно и преди night scape фотографията да се появи в живота ти?

Снимам, откакто се помня, с първия си апарат се сдобих в първи клас – „Смена 8М“, майка ми го донесе от тогавашния СССР. После, в ранното тийнейджърство, получих от леля си „Зенит“, дълго чакан и мечтан подарък, който безвъзвратно ме влюби във фотографията. И така до цифровата ера. В началото просто щраках, на усет, не бях запознат с много от техническите страни на материята, просто имах вътрешната нужда да запечатвам моменти, които усещах и възприемах като красиви. Да имаш култивиран естетически усет към света е нещо много важно и за да придобия такъв във фотографията ми помогнаха 5-те години средно художествено образование, които прекарах в рисуване, живопис и скулптура. През последните няколко се опитвам да правя нещата повече с мисъл и някаква концепция, както казваше покойният Тодор Колев: „С мисъл и чувство се прави изкуство“.

Звездите винаги са ме привличали, но конкретно по астрофотографията се запалих много в края на 2019 г. Да застанеш сам със себе си под небосклона, обсипан с безброй звезди, е чувство, което трудно може да се опише. Все едно се обръщаш навътре към истинската си природа, към тишината вътре в теб, а то няма как да не е така, ние сме свързани с този безкрай, Вселената, произлизаме от нея и един ден ще се върнем там.

Колко време ти отне да навлезеш в спецификите й, да се сдобиеш с необходимата техника, да реализираш кадрите, които виждаме днес?

Отне ми около година интензивно гледане на видеоуроци, снимане на принципа проба-грешка, много, много преглеждания на астрофотоси на големи чуждестранни фотографи, вдъхновявах се и мечтаех да снимам като тях. Водех си бележки, запазвах си техни кадри и си записвах спецификациите, с които са заснети, за да ги повторя един ден. Не стигнах до това обаче, започнах да правя нещата по свой начин. Всеки човек има свои естетически критерии и индивидуален поглед върху света и красивото. Набавянето на техниката ми отне повече време, за съжаление, фотографията е много скъпо хоби. В началото си мислех, че трябва да имам най-добрата камера и обективи, сега обаче съм на мнение, че това е много относително. Ако мога да дам съвет на някого, който тепърва ще започва да се занимава с астрофотография – инвестирайте в себе си, в знание, във видеоуроци на големи фотографи, в курсове по обработка и всички подобни ресурси, които ще ви дадат самочувствие и увереност, като отидете на терен, а и след това. Не е нужно да имате най-новата и скъпа камера или обектив, за да направите добър кадър. Важна е добрата идея, желанието за осъществяването й и много търпение и последователност.

В дните на карантината няколко световни медии публикуваха твои неща. Каква беше обратната връзка от хората, които са ги видели в Bored Panda, снимката на деня на NASA и т.н., както и на редакторите в тези платформи?

Бях приятно изненадан от реакцията на хората – изключително позитивна! Мои кадри не бяха стигали до толкова широка публика. Много хора ми писаха, че фотографиите ми им влияят успокояващо и релаксиращо, което е много хубаво, мога да ги използвам с терапевтична цел, ако не друго. (Смее се.) Гледам обаче да не мисля прекалено за това, защото човек може лесно да се подхлъзне и да си повярва твърде много, а повярваш ли си, спираш да се развиваш, така че предпочитам да си се съмнявам като творец и да бъда самокритичен, това е горивото да вървиш напред.

На сайта ти (fineartshot.com) откриваме пейзажи на нощното небе от различни места. Къде най-често реализираш снимките си? Кои са любимите ти локации за този тип кадри?

Засега не съм имал възможност да снимам „астро“ в чужбина. Много бих искал, но, предвид ситуацията, не знам кога ще се случи. Не бързам, звездите няма да избягат! (Смее се.) У нас често снимам край морето, тъй като летата прекарваме в селското ни „шато̀“, което се намира наблизо. Любима дестинация ми е северът – Камен бряг, Тюленово, Шабла. Много обичам тези места, тъй като са все още диви, няма много хора дори и през лятото, сравнително слабо светлинно замърсено е и Млечният път изгрява от морето. Планирам тази година да снимам на планина, край езера с красиви горички. Места има много, имам си bucket list* и малко по малко отмятам локациите.

Мястото, на което си мечтаеш да снимаш небето, но още не си? Опиши ни го.

В някоя пустиня, примерно Атакама, или в Боливия, с много ниско светлинно замърсяване. Да има интересен и уникален релеф. Или да имам късмета да бъда край морето и в този момент да има буря с мълнии и над нея да се открива Mлечният път, а в морето – русалка, а пред нея – лавандулови полета. (Смее се.) Шегувам се, разбира се, но бих искал да снимам някъде на достатъчно тъмно място.