Какви всъщност са най-подходящите условия, чисто климатично, като особености на средата, които са необходими, за да направиш желаните от теб кадри?

Важно е да няма облаци или, ако има, да бъдат само за лек акцент, трябва да си далеч от града, както казах, да е новолуние и ако тези фактори са налице, оттам насетне само собственото ти въображение поставя границите.
Възможно ли е все  пак човек да снима небето по този начин в градски условия – от покрива на блок или друго място?
Възможно е, но много трудно. Ако си примерно в София, светлинното замърсяване е много голямо и трудно може да „събереш“ достатъчно информация с камерата си, за да успееш да направиш добър кадър. В града е по-вероятно да успееш да снимаш т.нар. Deep Space фотография, която се прави с малки телескопи или обектив от порядъка на 200–600 мм, и събирането на данни/снимането може да продължи няколко поредни нощи, всяка по час-два. Колкото повече информация успее да заснеме камерата, толкова повече детайл може да изкара фотографът при обработката. Има едни устройства, които се наричат Star Trackers, най-просто казано, те се въртят със скоростта на Земята и позволяват дълги експозиции (снимане на отворена бленда) между 2 и 5 минути, че и повече. Това дава възможност да видим неща, които с невъоръжено око никога не бихме могли. Да разкриваш тайните на нощното небе е нещо много вълнуващо!

Зная, че отделяш немалко време на това „хоби“, как се съвместява подобно почти професионално занимание с другите ти работни ангажименти, със семейните такива?

Трудно. През февруари, когато ядрото на Млечния път изгряваше в 4:30 сутринта, ставах в 3:30 ч., отивах на локацията, снимах два часа и се прибирах рано сутринта. След което към 7 поемах сина ни, който тогава беше само на 2 месеца, за да може съпругата ми да поспи, а после изкарвах и цял работен ден, тъй като основната ми професия е графичен дизайнер. В края на деня не бях особено адекватен, но си струваше. За да може човек да преследва мечтите си и нещата, които истински радват душата му, се искат малко жертви. Така че липсата на сън мога да я преглътна, поне засега.

Излизал ли си „на снимки“ със съпругата и децата ви? Трудно ли се композира кадър с човешка фигура в него, това е често използван от теб похват?

Миналата година дъщеря ни, която тогава беше на 3 години, много искаше да види какво е това Млечен път и може ли да се изпие или пък да се мине по него. През август Млечният път изгрява около 22:30 ч., та една вечер си спретнахме приключение до плажа и си направихме семеен астропортрет. Дъщеря ни успя да стои мирно за цели 4 секунди, което си беше постижение. Оттогава й стана много интересно и сега, вече на 4 годинки, идва с голям ентусиазъм с мен и ми помага изключително, като вече присъства и в няколко кадъра. Много е изпълнителна и дисциплинирана за дете на тази възраст и когато работим по даден кадър, дава всичко от себе си, за да се получи. Композирането на хора, които не са професионални модели, а камо ли деца, е доста трудно, изисква време и търпение. Но аз обичам да има човешка фигура в повечето ми кадри, тъй като това придава мащаб и живот на фотографията. Щеше да е много по-красиво, ако вместо моя милост имаше женска фигура в кадрите ми, но засега през повечето време съм сам на снимки. (Смее се.)

Кое съзвездие, галактика, мъглявина или друг небесен обект ти е било най-интересно или пък най-трудно да отснемеш и защо?

За момента не съм се сблъсквал с нещо, което да не мога да заснема, но това е, защото кадрите, които правя, са между пейзаж и астрофотография, т.е. опитвам се да разказвам някаква история. За целта имам преден план – с фигура или интересен пейзаж. Deep sky фотографията е много по-трудна и там нещата отиват на едно друго ниво, което изисква много повече време и прецизност. Засега още нямам желание да се захващам с това, защото знам, че ще ме доведе до финансов колапс. Бих искал да заснема няколкото интересни мъглявини във и около ядрото на Млечния път, както и съзвездието Орион през зимата, тъй като тогава е възможно да се наблюдава. Има много какво да се снима в небето, няма място за скука.

С оглед на последните събития в космонавтиката, мислиш ли, че в близкото или далечното бъдеще пътуването в открития Космос ще е достъпно и за обикновените хора? Къде би отишъл ти в този случай и защо?

Не знам доколко естествено и нормално е да комерсиализираме Космоса с туристически насочени полети. Ако това стане масово, което сигурно ще се случи в един момент, той ще се превърне в един Слънчев бряг около орбита. Това си е мое мнение, може да не съм прав. Това, което в момента се случва, особено с изстрелването на десетките нови сателити в околоземна орбита за глобална интернет услуга, пряко застрашава нощното небе и неговото наблюдение. По света има организации, които се грижат за опазването му, такова каквото си е – тъмно. Знам, че за повечето това е последна грижа, но наблюдението на нощното небе още от древността е важна част от живота на хората, особено в научен аспект, и продължава да бъде. Добре би било да го запазим такова, доколкото е възможно.

 

 

 

View this post on Instagram

A post shared by Mihail Minkov (@fineartshot) on Jul 26, 2020 at 2:23am PDT