А вие как се насочихте към медицината?

Като малък бях болнаво дете и никак не обичах да ходя по лекари. Съвсем други ми бяха мечтите. Но майка ми много искаше да вляза медицина. А аз исках да уча философия и да се занимавам с психоанализа. В последните класове на Френската гимназия доста се увличах по френския екзистенциализъм – Жан-Пол Сартр, и по психоанализа – Юнг, Фройд. Четях апокрифните книги на Фройд със стария правопис отпреди 1944 година, иначе не се намираха. В Университета обаче имаше само 5 места за философия и те бяха за богоизбрани. Реших, че като Фройд ще уча медицина, ще специализирам психиатрия и оттам – психоанализа. По това време като много младежи се увличах също от източна философия, от бойни изкуства.

Какви бойни изкуства?

Тренирах карате при най-добрия, Явор Дянков.

Значи хората, които оспорват диагнозите ви, да имат едно наум.

Ха-ха, не. Аз наистина бях много ентусиазиран. Явор и сега успява да запали децата не само по бойното изкуство, а и по философската му страна. Синът ми Иво тренира при него джиу-джицу, което е интегрално бойно изкуство, включва малко айкидо, малко джудо, малко карате.

Има ли връзка между психоанализата и сегашната ви специалност?

Във всички медицински специалности има много психологически моменти. Медицината е контракт между лекаря и пациента. Лекарят приема мисията и отговорността да лекува, а пациентът му гласува доверието да бъде лекуван от него.

Вие говорите ли с болните си, пациентите у нас масово се оплакват, че нищо не им обясняват?

Винаги се опитвам да говоря с пациентите, въпреки че нямам много време. Правя всичко възможно те да почувстват вяра в успеха на лечението, защото вярата е онзи силен плацебо ефект, който често помага. В нашата специалност не чак толкова много, но лечението не е само операцията или интервенцията, след това имаме комплекс от мерки.

Наистина ли давате телефона си на всеки пациент?

Сигурно има поне 40 хиляди пациенти, които ми знаят телефона.

Какво се случва с този телефон?

Прегрява. Не съм си сменял номера през последните 20 години. Пациентите звънят, звънят. През деня, когато съм на работа, най-често асистентката ми успява да отговори, но понякога ми звънят и нощем.

И вие вдигате ли?!

Да, безпрекословно и винаги. В чужбина, където преди Ковид-19 пътувах поне 20 пъти в годината за конференции, получавах позвънявания и ако не можех да отговоря веднага поради часовата разлика, връщах обаждането по-късно.

Смело сърце имате, проф. Петров. Има ли впрочем разлика между женското и мъжкото сърце?

Отговорът е – да. Освен в поетично-емоционален аспект има разлика дори морфологично, както и като честота на заболяванията, и като възрастов период за появата им. Ние, мъжете, много по-рано получаваме нарушения на сърдечносъдовата система.