Правилото: колкото повече кръв, толкова по-добра операция, остана в миналото, казва проф. Петров, с когото ще си говорим за сол и вино, за едно аржентинско бягство, за телефонен номер, известен на 40 хиляди души, за разликите между мъжкото и женското сърце, няма как да минем без лекарски виц и без наздравица за умереността, която ще спаси света, но е леко неприложима във всекидневието, когато си лекар.

Започваме нашата среща с кардиолога проф. Иво Петров, медицински директор в Аджибадем Сити Клиник, търсач на новото, помагач на сърцата, „Мъж на годината“ за 2018 г. в анкетата на Дарик радио и един от най-разпознаваемите и харесвани български лекари не само у нас, с най-правилния въпрос за всяка маса – ще пием ли вино? Искаме да го питаме за още толкова други неща, но започваме с лесното. Любезните домакини от ресторант My Choice в Симеоново са на наше разположение с новото си стегнато меню и добре подбрана винена листа, от която проф. Петров без особено колебание избира Ле фюме бланш совиньон блан.

С кола ли дойдохте?

Да, но мога да пийна малко, в България все още 0,5 промила са позволени. Ле фюме бланш е много добро (произношението на проф. Петров е на отличник от Френската гимназия, какъвто е, б.р.), познавам това вино от Франция. Пътувам дотам доста често, в 99 процента от случаите е по професионални ангажименти, само на конгреси по инвазивна кардиология участвам два пъти годишно.

Моля ви, обяснете за простосмъртните какво точно означава инвазивна кардиология.

С екипа ми се занимаваме с ендоваскуларни процедури, което е по-широкият термин, не тясно кардиологични, а отнасящи се до цялата сърдечносъдова система – без разрез, а с минимално инвазивен съдов достъп.

Така не губите ли половината удоволствие – намеса без кръв?

Не бих казал. (Смее се.) Преди време мотото беше: „голям хирург – голям разрез“ и, „колкото повече кръв – толкова по-добра операция“. В последните над 40 години се развиха минимално инвазивните методи в областта на сърдечносъдовата медицина. Пионер е Андреас Грюнциг, източногерманец, който бяга в Швейцария. Там прави първите минимално инвазивни процедури с отдалечен съдов достъп. През 1977 година за първи път третира стеснена артерия на крака, на следващата година – артерия на сърцето. Неслучайно споменавам тези артерии, които са много далече една от друга, за да се разбере, че независимо къде са – в мозъка, сърцето, бедрото, коремната кухина, артериите на човешкото тяло са податливи на патологични процеси на стеснение, които засягат цялата сърдечносъдова система.

За да ги избегнем, трябва ли да махнем солта от масата?

Не напълно. Без натриев хлорид човек не може да съществува. И неслучайно навремето солта е била разменна парична единица. Но в последните години прекаляваме с много неща, със солта, алкохола, месото, с факта, че можем да си позволим да не се движим.

Какъв е хранителният режим на един кардиолог?

Абсолютно хаотичен и единственият възможен: веднъж дневно вечер. Нямам друга физическа възможност.

Но вие сте в много добра форма. Как го правите?

С липса на време за хранене. И още – по цял ден съм активен. Не съм си правил сметка какво разстояние изминавам на ден, но в болницата със сигурност са не по-малко от 10 км, тъй като постоянно ходя нанякъде, имам срещи, консултации. През уикендите правя всичко възможно да съм със семейството си, с малкия си син, който сега има голяма нужда от мен, но, за съжаление, не му отделям времето, което искам. Той е в 7. клас, скоро ще направи 14 години. Опитвам се заедно с него да тренирам, да плувам, правим набирания на лоста. Лицеви опори с пляскане. Това ме зарежда.

Виктор Тонков, консултантът на новото меню в My Choice, се появява до масата ни, което е знак, че не е лошо да се обърнем към менюто за избор на ястия.

Може би е време да погледнем менюто?

Почти никога не гледам менюто, питам сервитьора.

След препоръка от нашия гурме гид г-н Тонков се спираме за предястие на скариди с масло и бяло вино, както и на тартар от червено цвекло с крем от кашу. За основното изборът е пресен черноморски сафрид за професора и пиле алфредо (филе от пиле Дюк, покрито с тиквички и бекон със забулено яйце). Ястията са приготвени лично от шеф Васил Апостолов.

Заговорихте за семейството си. Там има една отчетлива аржентинска следа. Разкажете за нея.

Прадядо ми по бащина линия е бил кмет по време на управлението на Александър Стамболийски. След Деветоюнския преврат през 1923 година е преследван и загива. За да се спаси от терора, през 1925 година неговият син, моят дядо, заминава за Аржентина. Вижда страхотни условия за земеделие. Тогава в България е имало и икономическа криза. Много хора от Врачанско и Монтанско заминават за Аржентина, тъй като се разчуло, че там, по примера на Щатите, дават земя на онези, които искат да я обработват. Оземлявали са емигранти, най-вече в райони, които не са били много привлекателни, доста на север, близо до Парагвай, където е много топло. Повечето българи са получили земя в провинция Чако. Дядо ми е бил 35–40-годишен. Заминава с жена си и двете си деца. В Аржентина му се раждат още две деца. В региона първата земеделска кооперация я правят именно българите. Дядо ми и чичо ми Георги са били нейни съоснователи. Отглеждали са памук. Баща ми е бил изтърсакът в семейството, с най-голямата ми леля са имали 25 години разлика. Родил се е по време на памуковата беритба и за да не губят ценно време, са го записали в общината едва след като са обрали памука, десетина дни по-късно.

Не сте ли наследили някакви земи в Аржентина?

Никога не съм проверявал. След края на Втората световна война дядо ми и баба ми с двете по-малки деца – тогава баща ми е бил на 10, говорел е само испански, се връщат в България. В онези години новините са пристигали бавно и те решили, че след като на власт е Отечественият фронт, в който участват и земеделците, е победила демокрацията. Дядо ми си казал – нашите пак дойдоха на власт. В края на 1948 година се натоварват на кораб, пътуват няколко месеца, за да се върнат в родното си село. И като се връщат – изненада, оказва се, че нямат земя, защото земята им е отишла в ТКЗС. В Аржентина остават двете по-големи деца на дядо ми, те вече са били възрастни хора, женени.

Поддържате ли връзки с аржентинския клон?

Най-вече с един от моите първи братовчеди, Хуан-Карлос Петров. Той живее в Буенос Айрес. В Чако са останали децата на леля ми. Живеят в столицата на провинцията Ресистенция. Бил съм в Аржентина много пъти. Аз съм завършил специалността инвазивна кардиология в Буенос Айрес. Имам и аржентинско гражданство.

От баща си ли научихте испански?

Не, само отделни думи. Той е завършил испанска и италианска филология в Хавана. Дълги години работеше като екскурзовод в Балкантурист, след като го изхвърлят като неблагонадежден от висшата партийна школа, защото имал брат и сестра, живеещи в „западна страна“. После беше редактор в списание Нотисиас де Булгария на агенция София Прес с новини от България на испански, но с идването на демокрацията агенцията се разформирова и списанието беше закрито. Ние като семейство имахме проблем и със софийското жителство, живеехме под наем дълги години, сменяйки няколко места. Баща ми и майка ми бяха изцяло ангажирани с изхранването ни.