Домът следва местната архитектурна традиция с използването на много камък и дърво, стените са без мазилки, а в интериора са видими гредите, някои от които са над двестагодишни, закупени от стари постройки и ръчно рендосвани с търпение и внимание. Цялата къща е изградена изцяло с естествени материали, част от които имат своя история и живот, „разказвайки“ ги по интуитивен начин на обитателите.

Голяма трудност при градежа било, че на това място всичко трябвало да бъде пренасяно на ръка и обработвано на място. Като изнежени градски хора едва ли можем да си представим дори какво означава това. Но в родопския край все още живеят и работят жилави потомци на старите майстори, които са съхранили традициите и предават занаята на поколенията.

Между Ковачевица и Лещен се намира село Горно Дряново, в което може да се намерят добри майстори. Един от тях е Шепи, когото семейството наема за обработката на видимите греди в интериора.

Може би полагането на толкова много ръчен труд създава онази невидима нишка между човек и природа, дух и материя, която е сякаш втъкана в атмосферата на дома и може да се усети сетивно.

Два характерни елемента от местното строителство могат да пленят с особена сила окото и въображението – това е покривът от каменни плочи, наричани „тикли“, който тежи около 30 тона и вертикалната греда на конструкцията, наричана „поп“, която само ако докоснеш с ръка, може да те пренесе в историята повече от 200 години назад.

Къщата има и по-съвременни елементи, които открояват прекрасните природни дадености. За разлика от местните стари домове с малки прозорци тук има по-големи витрини, пропускащи светлината отвън, която описва по различен начин пространствата в различните часове на деня. Къщата е с такова разположение, че слънчевите лъчи я „обгрижват“ през целия ден, рисувайки различни сценарии и настроения.