Кажете на любител на криминални четива името Ю Несбьо и очите му ще се премрежат от предвкусено удоволствие. От „Емас“ са се погрижили за поредната порция с Хари Хуле. В „Синът“ се разказва за професионален „затворник“ – човек, който излежава чужда присъда. Бягството му е не порив към свобода, а към отмъщение.

Лично аз залагам много на Джон-Гришамовите „Ветрове над Камино“ от „Обсидиан“. Камино е идиличен остров, над който се спуска опустошителна буря. Но дори ураган не може да нанесе такива рани по главата на известен писател на трилъри...

Истински винтидж е „Убийство в метрото“ на Мейвис Дориъл Хей (ИК „Еднорог“). Написан е през 30-те години на 20. век в златното време на Агата Кристи. И тук, като при Кристи, имаме затворена общност, в която става убийство. Жертвата е досадна възрастна дама, а от всички възможни извършители полицията залавя най-малко вероятния. Книгата е от поредица на Британската библиотека със забравени шедьоври на британската криминална проза.

Още от същото: „Фабрика за истина“ от Коуди Макфейдън, „Смъртта на писателя“ от П. Д. Джеймс, и двете от „Сиела“.