Да, трудностите са интересна част от живота.

Така е, и вярвам, че неуспехът е част от процеса да се превърнеш в добър човек. Всеки има моменти на неуспех. Въпросът е как се справя с тях.

Вие как се справяте?

Хубаво е човек да си спомни, че и това е възможно и окей да се случва, че всички минават през подобни моменти. И че ако нещо не се получи, е хубаво да отупа прахта от себе си, да се изправи и да опита отново – втори път, трети път. От друга страна, ако получавате всичко по лесен начин в живота, тогава може би не полагате достатъчно усилия. Неуспехите ни правят по-дълбоки като хора.

Интересно е каква си представяхте като дете, че искате да станете, когато пораснете? Малките момиченца мечтаят да бъдат балерини или певици.

Не можехме да си позволим да ходя на уроци по балет или по музика. Не съм си мечтала да работя нещо конкретно. Исках да творя мир, да мога да променя нещата – дали на нивото на конкретен човешки живот, дали в обществото. Чувствам се благодарна за възможностите, които съм получила, и винаги съм мечтала да се отплатя. Да се опитам да направя добро за по-дълго, да донеса мир на света.

Това има ли връзка със страната, в която сте родена?

Не. Мисля, че беше свързано с конфликтите, които виждах наоколо и ми се искаше да не са толкова много, защото като си помислиш как възникват... Често се дължат на лични причини – желание за власт, за земя, за налагане на език, за какво ли не.

Политиката е поле на конфликти.

А трябва ли да бъде?

Според мен основополагащият принцип на всичко трябва да са любовта и хармонията.

Точно така.

Но животът е различен.

Различен е, но би било хубаво, ако повече хора мислят по този начин. Винаги съм смятала, че си заслужава да съм на позиция, от която мога да въздействам върху другите да има мир. И че ще има ефекта на доминото. Не можем да предполагаме в какъв размер, но усилието си заслужава.

Посланик Херо Мустафа е била на много високи позиции, от които да повлияе. От стартовата си линия на емигрантка успява да завърши бакалавърска степен по национална сигурност в Джорджтаунския университет във Вашингтон, магистратура по международни отношения – в Принстън. Стажува и по-късно работи в Държавния департамент. Ръководи неправителствена кюрдска организация, наблюдател е на местни избори в Босна и Херцеговина, става анализатор в Центъра за стратегически изследвания и проучвания в Абу Даби. Прави кариера на дипломат в Бейрут, Атина и Делхи, помощничка е на Кондолиза Райс, съветничка на вицепрезидента Джо Байдън за Близкия изток и политиката към Южна и Централна Азия, на американското посолство в Делхи, на Никълъс Бърнс в Държавния департамент за преговорите за прекратяване на иранската ядрена програма, в които взима активно участие. Зам.-директор е на дирекцията за Афганистан в Държавния департамент, началничка на кабинета на зам.-министъра на външните работи на САЩ по политическите въпроси Уилям Бърнс. Била е и директор в Съвета за национална сигурност.

Какво ви вдъхнови да се занимавате с политика?

Вдъхнови ме баща ми, който винаги е бил модел за подражание за мен. Беше образован човек, писател, мислител, поет, участваше в политиката, преди да емигрираме в САЩ.

Говореше ми за честност, съпричастност. За разлика от консервативните семейства, в които е определено, че жените се занимават основно с готвенето, чистенето и грижата за децата, а мъжете – с политика, когато у нас имаше събирания, баща ми винаги казваше: „Херо, ела! Говорим за политика или за международни отношения. Искам да се присъединиш към нас“. Той беше първият, който разруши тези бариери за мен. Не съм решавала да се занимавам с политика. Животът предлага различни пътища. Той се случва и ние вървим с него.