Много си приличате. Като едно и също лице, видяно в огледало.

Стейси: Благодаря! Чувстваме се сякаш притежаваме мъжката и женската енергия на едно и също божество. Интересно е, че се запознахме тук, на Удая, преди две години, на танцовата площадка. Разпознахме се веднага. Бяхме чували един за друг. Потанцувахме заедно. После излязохме навън и говорихме с часове. Оказа се, че сме изучавали сходни неща, даже в едни и същи периоди от живота ни.  

Виж ти! Как така?

Стейси: При мен всичко започна от дълбока депресия в тийнейджърските ми години. Поставиха ми диагноза биполярно разстройство и шизофрения. Предписаха ми много лекарства, но усещах, че пътят ми е различен. Приех случващото се, заслушах се в него и открих отговорите за лечението ми. То ме заведе към йога, правилно хранене, прочистване на кръвоносната ми система, на органите.

По какъв начин?

Стейси: С билки, интелигентно хранене, енергийни практики. В Средния запад в Америка, където отраснах, се консумират много пакетирани храни, пълни с добавки, консерванти, оцветители. Това съсипваше тялото ми. Боледувах често, даваха ми антибиотици. Имах стомашни болки. Благодарение на йога и регулирано хранене тялото ми започна да изхвърля токсини и да абсорбира хранителни вещества, което помага да бъдат трансформирани в жизнена енергия. Работех и върху психиката и емоциите си, върху духа си. Постепенно успях да изведа депресията извън системата на тялото ми, да изградя възможността да общувам с любов и да възстановя връзките и взаимоотношенията си по по-стабилен начин. На финала усъвършенствах процеса, започнах да го усещам като естествен поток на любовта за мен и усетих желание да го споделя. Винаги съм била сензитивна към болката на другите. Мога да почувствам в своето тяло къде я усещат в техните. Изпитвам голяма любов, грижа и желание да помагам.

Ерик: И моята история е подобна. Отраснах в Айдахо, който много прилича на България със съхранената си дива природа. В семейството ми имаше болка и насилие. Родителите ми бяха зависими и от много малък бях подложен на физически злоупотреби – емоционални, сексуални… даваха ми субстанции. Прекарвах и много време с баба ми и дядо ми, които бяха крайно религиозни и ме запознаха с понятията вина и срам. Налагаха ми строги правила. Хубавото е, че живееха в планината сред реки и езера. Чувствах се сигурен единствено сред природата. Любопитно ми беше да зная всичко за скалите, камъните, птиците, природните цикли. Имах много ярки сънища, със спомени за минали животи. Виждах се като лечител и шаман. Можех да лекувам и да облекчавам болки с ръце, откривах загубени неща. Като тийнейджър се самоизучавах чрез изкуство, танцуване, театър, пърформанс, музика. С всички неизразени емоции и травми стигнах до депресия и автоимунно заболяване. Минах на режим на оцеляване. Започнах да изучавам йога, шаманизъм, енергийната система, астрология, правилно хранене... Ходех сред природата. Постепенно научих как да „възкръсвам“. Открих, че историите на човешкото страдание са разнообразни, но това, което работи за мен, работи за всеки. А то е да се свържеш с дъха си, с тялото си, с природата, с чувствата си, със служенето. И започнах да споделям.

Може ли да обобщите какво научихте по вашия път към здравето?

Ерик: Освен да дишаме, да общуваме с тялото, духа ни и с нас самите, трябва да казваме истината, без страх от наказание или осъждане, както и да бъдем готови да я чуем от другия с безусловна любов и да сме съпричастни.

Стейси: Да приемем собствената си история като задача, върху която да работим. Всъщност с Ерик открихме, че използваме едни и същи съставки...

Ерик: На една и съща рецепта, тази за ястието на живота.