През септември 2019 г. в САЩ излезе книгата на Дейвид Синклер – Lifespan, why we age and why we don’t have to („Продължителност на живота, защо остаряваме и как да го избегнем“), която предизвика голям интерес сред лекари, генетици, нутриционисти, фитнес експерти.

След публикуването й списание Time включи Дейвид Синклер в списъка на 100-те най-влиятелни хора в света. Авторът е професор в катедрата по генетика в Медицинското училище на Харвард и директор на Paul F. Glenn Center, който изследва биологичните механизми на стареенето. Идеите на Синклер са революционни по отношение на концепцията за остаряването. Той твърди:  

„Като вид живеем много по-дълго от всякога. Но не много по-добре. През изминалия век натрупахме допълнителни години, но не и допълнителен живот – или поне не такъв, който си струва да живеем. Умираме бавно и мъчително. Хората в богатите страни често прекарват десетилетие или повече, страдайки от различни болести в края на живота си. И вярваме, че това е нормално.

Но ако не трябва да е така? Ами ако бихме могли да сме по-млади по-дълго? Не с години по-дълго, а с десетилетия по-дълго. Ами ако тези последни години не изглеждат толкова ужасно различни от годините преди тях?

Никога повече няма да бъдем на шест, но какво ще кажете за двайсет и шест или трийсет и шест? Ами ако не ни се налагаше да сме толкова стресирани през 20-те си години? Или ако не се чувстваме на средна възраст през третото или четвъртото си десетилетие? Ами ако на 50 искаме да направим нещо ново? Какво би станало, ако през 60-те не се притесняваме как да оставим наследство, а да започнем да го създаваме?“
Дейвид Синклер обосновава теория, според която стареенето е заболяване, и то не само може, но и трябва да бъде агресивно третирано и лекувано като болест.

Признавам, че наричането на стареенето „болест“ е радикално отклонение от основния поглед върху здравето и благополучието. Тази рамка обаче се беше утвърдила до голяма степен, защото не разбирахме процесите на стареенето. Доскоро най-доброто нещо, което имахме, беше списък на признаците на застаряване. Информационната теория на стареенето може да промени това.

Според Синклер в бъдещето ще можем не просто да забавяме нещата, но и напълно да премахнем симптомите на стареене. Защото според него това заболяване е лечимо. Благодарение на мерките, които можем да вземем навреме, не само ще си удължим живота, но ще увеличим и жизнеността си, което означава не просто повече години живот, а по-активни, по-здрави и по-щастливи години. Нещо, което Дейвид Синклер нарича активиране на vitality genes (гените на жизнеността).