Донорството е анонимно. Не можеш да видиш сълзите от щастие на една непозната майка. Но знаеш, че всяка сълза от щастие променя нашия свят, прави го по-добро място за живеене. Донорството е и единственият шанс на жени, болни от рак, да имат свое дете. Донорството е израз на вечната, неугасваща любов, на добрината, на човещината и протегната за помощ ръка. Екипът на списание EVA, ще подкрепим тази година Фондация „Майки за донорство“ с благотворителна кампания, наречена „За едно дете“.
Представяме ви историята на Виктория Шмеер:
Нашият път към родителството започна в далечната 2006 година. Бяхме женени от две години и половина, бях завършила магистратура, бях се възстановила от травма след катастрофа. Беше време вече да помислим за деца.
Бяхме млади и първите две години не се замисляхме защо детето не се получава. После започнахме да си задаваме въпроси и да пускаме разни изследвания. Всичко беше в норма, повод за притеснения уж нямаше. Да, ама детето не идваше.
Две години след това си „почивахме“ от изследвания и доктори и се надявахме нещата да се случат от само себе си. Но не се случиха.
По препоръка на успели приятели отидохме в друга частна АГ клиника. Пак започнахме да правим изследвания. Оказа се, че имаме репродуктивни проблеми. Не непреодолими, затова пуснахме документи към ФАР (Фонд асистирана репродукция към Министерството на здравеопазването, който отпуска средства за максимум три инвитро процедури на одобрени двойки). Обадиха ни се да ходим да си вземем заповедта за одобрение на десетгодишнината от сватбата ни! Приехме го като добър знак и бяхме сигурни, че всичко ще е наред!
Уви. Последваха нови стимулации, които бяха прекъсвани. Два опита, извадени една-две яйцеклетки, които или бяха лоши, или спираха да се развиват след оплождането. Отново бяхме изправени пред възможността да направим инвитро с донорски яйцеклетки. Този път решихме да пробваме. Имахме три ембриона, които, за съжаление, не се хванаха. Тестът беше отрицателен. Лекарката каза, че не може да си обясни защо не са се захванали и да пробваме пак. Замълчахме покрусени.
Тогава един приятел силно ни препоръча МБАЛ „Надежда“. Каза: „Идете, консултирайте се, питайте! Може да ви кажат нещо обнадеждаващо!“. В интерес на истината ние вече бяхме започнали да разпитваме каква е процедурата по осиновяване на дете. Като че ли бяхме приели, че при нас нещата надали ще се получат по друг начин. Но нашият приятел беше толкова настоятелен, че ние отидохме на консултация в клиника „Надежда“ при д-р Цветков. Занесохме му всички документи от изследвания, прегледа ме. Становището му: „С ваши яйцеклетки няма да стане, но не виждам причина да не стане с донорски!“. И ето я Надеждата! Надеждата, че ние имаме шанс и ще имаме мечтаното детенце!
Доверихме се на доктора, той ни включи в донорската програма. Запознахме се с Вики, Мариела и Валя – момичетата от фондация „Майки за донорството“. Те се заеха със събиране на средства за инвитро процедурата ни, защото вече бяхме финансово изтощени. Успяха. Благодарение на дарителите и на тези момичета, които дават всичко от себе си, които са винаги до теб и те подкрепят със съвет, напътствие, усмивка, днес сме щастливи родители. Момичетата, които жертват от времето за собствените си деца, за да помагат на каузата за намирането на донори и раждането на така дълго чакани бебета. Те бяха нашите феи!
Бяха до нас през цялото време! Отговаряха на всичките ни въпроси, окуражаваха ни.
Имах две бременности, които спираха да се развиват много рано. Отново изследвания. Но този път беше по-лесно. Защото имаше Надежда! И чудото се случи след девет месеца тревоги, девет месеца лежане вкъщи, но това бяха най-хубавите девет месеца в живота ни.
Анджела е нашият малък, съвършен Ангел! Нашето измолено чудо! Чудо, за което благодарим всеки ден на жената, която не познаваме, но която ни дари живот, нашата дарителка!
Когато Анджела стана на година и половина, решихме да пробваме и за второ дете. Имахме останали два замразени ембриона. Прегледи, подготовка с д-р Цветков отново и резултатът е налице. Отново съм бременна, този път с близнаци! Надяваме се всичко да е наред до края и да се родят още две здрави и прекрасни деца!
Нашият път към детето беше дълъг, трънлив, но резултатен! Имаме едно прекрасно дете и още две на път. И всичко това благодарение на жената, която дари своите яйцеклетки! Ние не я познаваме, но знаем, че тя е преди всичко Майка. Майка, която знае, че най-голямото щастие, най-голямата Любов на света е детската усмивка, която те посреща вкъщи. Благодарим ти, Майчице!
