Любовната афера на Готие с киното започва още през 1989-а, когато режисьорът Питър Грийнауей го кани в екипа на филма „Готвачът, крадецът, неговата жена и нейният любовник“. Продължава с костюмите за филмите „Градът на изгубените деца“, „Петият елемент“, „Лошо възпитание“ и „Кожата, в която живея“, както и за сценичния гардероб на Мадона, Милен Фермер и „Депеш Мод“ в някои от клиповете им.  

И докато през 80-те кариерата му се движи стремглаво нагоре, 1990-а е истински ад за Готие, който губи голямата си любов, асистента си Франсис Менюж. СПИН е демонът, с който модният дизайнер се среща очи в очи със смъртта на Франсис. За да излекува раните си, приема поканата на френския канал 4 да води предаването Eurotrash. Четирите години в ефира на телевизията каляват импровизационните му умения и таланта да реагира бързо, шоуменът в Готие проговаря. След години на печал се връща в модата. И то къде – Hermes, висшият пилотаж в семейната модна империя, където по ирония на съдбата го наследява асистентът му Мартин Марджела. Същият, за когото в интервю за вестник „Фигаро“ Готие споделя: „Още в самото начало разбрах, че Мартин е талант. Той беше единственият моден дизайнер, чието развитие съм следил с интерес. Въпреки че тогава не предполагах, че освен голям талант е и истински гений!“

Когато през януари в рамките на традиционната модна седмица в Париж Жан-Пол Готие с театрален апломб обяви, че напуска подиума, журналисти и колегите му бяха наясно, че това е половината истина. „Разбира се, че това не е краят на империята Готие. Моят екип работи върху новата колекция, после поема и следваща, за да следваме ритъма на представяне в модата. Съвсем скоро екипът ще обяви новия си проект и, повярвайте ми, няма да бъдете изненадани, защото е нещо, към което съм проявявал интерес през годините!“, закани се от страниците на „Фигаро“ дизайнерът, който успя да изкуши и иначе консервативната в избора си на дрехи австралийка Никол Кидман. Предположението, че Готие ще се впусне в дизайн на мебели и ще създаде студио за интериорен дизайн, са преобладаващи, но е много вероятно да се насочи към артистична кариера като независим творчески консултант.

„Едно е сигурно – няма да изпусна от поглед развитието в модата. Има толкова интересни дизайнери. Сред любимите ми са Рик Оуенс, Никола Геские, Еди Слиман и Антъни Вакарело. Интересува ме и темата за рециклирането в този бранш. Идвам от поколение, което купуваше много неща от антикварните пазари, поправяше ги и им даваше нов живот. Днес основният закон е – купувай нови вещи. Само мисълта, че има модни компании, които предпочитат да изгарят тази част от колекцията си, която не се продава, само и само да запазят имиджа си, ми говори, че имаме да извървим дълъг път в тази посока. Никога не съм обичал правилата, според които се движат някои компании, и едно от най-непоносимите ми е, че модното днес ще бъде демоде утре. Консуматорският дух е опасен, не ставайте негови роби!“, съветва ужасното пораснало дете на модата.