Д-р Джейн Муита е родена в Кения, а професионалният й път е почти изцяло свързан с УНИЦЕФ - заемала е първо позицията Заместник-представител в Малави и Руанда, а след това и в Зимбабве, където е ръководила разработването, прилагането, мониторинга и оценката на програмата на организацията за страната. Притежава бакалавърска степен по медицина и хирургия, магистър е по педиатрия от Университета в Найроби, и има магистърска степен по обществено здраве от университета „Джонс Хопкинс“, САЩ. Ролята й на Представител на UNICEF в България започва през лятото на 2018 г. Срещаме се с д-р Муита две години по-късно, за да разберем повече за постигнатите от нея и екипа й неща през този период, както и да попитаме какви са мерките, които УНИЦЕФ предприе в условия на коронавирус пандемия и произлялата от това социална изолация.

Г-жо Муита, вие сте в страната вече почти две години? Какво се промени в начина на работа в УНИЦЕФ от пристигането ви в българския офис до сега?

За мен и колегите ми работата е изключително интересна, тъй като подпомагаме усилията на правителството и неговите партньори да осигурят по-добър шанс в живота на всички деца, така че да могат да разгърнат пълния си потенциал. Скоро след като пристигнах, осъзнах, че и тук, подобно на други държави, в които съм работила – независимо от всички полагани усилия, все още има деца, чиито права не се спазват – по ред причини. Установих също, че за разлика от държавите, в които съм работила и които бяха много по-слабо развити от България, тук средата е много по-благоприятна от гледна точка на капацитет, технологично развитие, политики, стратегии, законодателна рамка, услуги и ресурси. Бях наистина объркана от това наглед противоречие, затова с моя екип прилагахме различни подходи за установяване на пропуските и за работа с министерствата, държавните агенции, НПО, научните среди, медиите, частния сектор, родителите, младите хора, за да търсим решения на предизвикателствата, пред които са изправени уязвимите деца. Защо смятам, че е важно да се ангажират толкова много партньори? Защото децата са изключителен приоритет на всеки един от нас! Аз идвам от континент, в който вярваме, че е „нужно цяло село, за да се отгледа едно дете“ и затова, когато децата имат проблем, ние търсим решения от цялото село, без да отправяме обвинения. В това глобално село понякога се фокусираме върху статистики, които показват добри резултати, но за мен и за УНИЦЕФ всяко дете е важно – когато например кажем, че сме постигнали 96% напредък по даден показател, аз изчислявам, че от 1,2 милиона деца има 48 000, на които не е помогнато, и това ми причинява огромна болка! Част от резултатите от работата на УНИЦЕФ през 2019 г. са описани в годишния ни доклад (https://uni.cf/2XYjP0o). Но 2020 г. ни донесе своите предизвикателства в лицето на пандемията от COVID-19.

Така се случи, че по време на мандата ви се налага да работите в извънредно положение. Как ситуацията се отразява на вас и служителите на УНИЦЕФ в България?

УНИЦЕФ е организация, която има опит в работата при извънредни обстоятелства, и всяка национална програма, включително и тази за България, разполага с план за действие при природни или предизвикани от човека бедствия. Няма обаче държава в света, която да е предвидила подобно бедствие в своите планове за извънредни ситуации. Въпреки това, благодарение на факта, че се намираме в държава, в която интернет покритието и технологиите са изключително напреднали, служителите ни се справят много добре. Изключително съм благодарна за техните усилия! Разработихме план за действие в условията на пандемията с фокус върху уязвимите деца, които не могат да се възползват от различни услуги по време на изолацията. Продължава осъществяването на различните програми, които УНИЦЕФ подкрепя, като работата е съобразена с извънредното положение. Бих искала да изразя признателност към всички компании и физически лица, които продължават да ни подкрепят независимо от въздействието на пандемията върху икономиката (https://dari.unicef.bg/).

Според вас, как се справя България и в частност българските хора, родители и организации, свързани с отглеждането, образованието и подкрепата на деца, в тази сложна обстановка?

Много съм впечатлена от начина, по който правителството на България се справя с кризата, като ежедневно предоставя достоверна информация на своите граждани и стриктно следи за спазване на наложените мерки. Убедена съм и в ефективността на здравната система в България, която продължи да функционира изключително професионално независимо от предизвикателствата с липсата на консумативи в началото на кризата. Бих искала най-искрено да поздравя здравните работници, които са на първа линия през последните седмици и работят съвестно и са отдадени на своя професионален дълг. Като лекар аз се гордея с моите колеги професионалисти и понякога наистина ми се иска да съм редом до тях. Но вярвам също, че и това, което аз правя, е много важно. През следващите няколко седмици ще успеем да осигурим някои лични предпазни средства за работещите в здравния сектор. Доставката на тези консумативи беше доста трудна задача заради огромното търсене по целия свят, което засегна и веригата на доставките на УНИЦЕФ. В областта на закрилата на детето мога с радост да кажа, че съм доволна от наложените от правителството на България социално-икономически мерки – когато семействата имат икономическа стабилност, децата са защитени от бедност и уязвимост. Правителството осигурява също и пакети с храни за уязвими семейства, което гарантира, че децата няма да останат гладни. Горещите линии остават активни и семействата, и децата продължават да получават дистанционна психо-социална подкрепа.

Обстановката около нас продължава да е сложна, въпреки че все повече се говори да отслабване на мерките и завръщане към нормални темпове на живот, или към т.нар. “ново нормално”. Какво според вас означава “ново нормално” в контекста на децата и отстояването на техните права?

Светът обедини усилията си в борбата срещу един невидим враг. Но докато вниманието ни е фокусирано върху това как да се предпазим или излекуваме от COVID-19, сериозните последици, пред които ще се изправяме дълго след сегашната пандемия – и тяхното скрито въздействие – все още са далеч от съзнанието ни. Децата и младежите не само се заразяват от COVID-19, но и са сред най-сериозно засегнатите от социално-икономически последствия. Ако не предприемем действия сега за справяне с въздействието на пандемията върху децата ни, последиците от COVID-19 ще застрашат общото ни бъдеще. Според анализите ни, 99 процента от децата и младите хора под 18 години по света (2,34 милиарда) живеят в някоя от 186-те държави, наложили социални ограничения вследствие на COVID-19. Трябва да действаме сега. Още отсега трябва да планираме съвместни интервенции след кризата – от имунизация до образование; от защита от насилие до ранно детско развитие. Няма такова нещо като „ново“ или „старо“ нормално. Има просто деца, които трябва да получат защита и подкрепа за разгръщане на пълния си потенциал, за да се радват на щастливо бъдеще. Трябва да пренаредим приоритетите си за инвестициите в нашето бъдеще. Повече инвестиции сега в образование, закрила на децата, здраве и хигиена ще помогнат на света да ограничи последиците от кризата и да избягва бъдещи подобни кризи.

В България има много много жени, на които тепърва предстои да родят, както и млади майки с деца до 3 годишна възраст, за които извънредното положение създава трудности. Как УНИЦЕФ подпомага тази група от хора?

Наблюдаваме засилена нужда от информация при родители с малки деца и бременни жени. За да се справим частично с този проблем, съвместно с регионалните здравни власти, открихме в Сливен гореща телефонна линия. Всички семейства с малки деца от областта могат да се свързват, за да получават информация за детското здраве, развитие и достъп до услуги, предлага се също съдействие за превенция на COVID-19 и психологическа подкрепа. Чрез консултации по мобилен телефон, Skype и Viber в Шумен и Сливен патронажните сестри осигуряват информация, насоки, съвети и подкрепа на бременните жени и семействата с малки деца под 3 години.