„Докато бях в горите на Гомбе ме обземаше чувство за духовна осъзнатост; започнах да разбирам, че всичко е взаимосвързано. Оттогава насам с всеки изминал ден става все по-ясно, че климатичните промени са екзистенциална заплаха за нашия природен свят и ако унищожим този свят, унищожаваме бъдещето си. Всеки ден всеки един човек има възможност да повлияе с малки, но значими решения, а когато милиарди души направят правилния избор, ще започнем да преобразяваме света. Не се предавайте, винаги има път напред.“, разказва д-р Джейн Гудол дни преди да застанем пред екраните, за да гледаме „ДЖЕЙН ГУДОЛ: НАДЕЖДАТА“.

С премиера на 22.04. от 21 часа по National Geographic и National Geographic WILD, многопластовият документален филм е послание, отправено то National Geographic, за надежда и сила. Послание, което идва по случай 50-годишнината на Деня на Земята.

„ДЖЕЙН ГУДОЛ: НАДЕЖДАТА“, своеобразно продължение на филма от 2017-а „Джейн“, предлага поглед върху впечатляващия път на д-р Гудол от учен, през активист до водеща фигура в опазването на природата и дивите животни, която въвлича безброй млади хора в своята кауза за по-добър свят. Във впечатляващия филм ще видим някои от най-важните фируги в световен мащаб, докоснали се до д-р Джейн Гудол. За „говорещата с шимпанзета“, както много хора я наричат, разказват принц Хари, бившият държавен секретар Джеймс Бейкър и други впечатляващи личности.

За „ДЖЕЙН ГУДОЛ: НАДЕЖДАТА“ говорихме лично по телефона с д-р Джейн Гудол…

Ти си източник на вдъхновение за толкова много млади хора. Кажи ни, къде намираше вдъхновението, когато беше малка? Кое те вдъхнови за твоята кариера?

Бях вдъхновена от членовете на моето семейство, всички те бяха по свой начин специални. Чичо ми беше старши консултант хирург и понякога ми поволяваше да присъствам в операционната. Така научих много за човешкото тяло и бях изумена от това какво може да постигне медицината. Разбира се, майка ми беше човекът, който ме наставляваше и напътстваше най-много. Казваше ми: „ако наистина искаш да направиш нещо, трябва да работиш усърдно, да използваш всяка възможност, която ти се дава и да не се отказваш“.

Когато бях на 8, спомням си, прочетох книгата „Д-р Дулитъл“. Разказваше за човешки лекар, който започва да говори с животните. Тогава ми се прииска много силно да мога и аз да говоря с животните. След тази книга прочетох и „Тарзан“. След нея реших за себе си, че когато порастна искам да замина за Африка, да живея с дивите животни и да пиша книги за тях. Всички около мен ми се смееха, когато им споделях това си желание, всички освен моята майка.

Да спасяваш света звучи… трудна работа. Ако погледнеш назад, има ли нещо, за което съжаляваш или нещо, което би направила по различен начин?

Съвсем естествено е в живота си да грешим, нормално е да погледнеш назад и да си кажеш, че би могъл да направиш нещо иначе. Грешките обаче ни учат.

Днес сме много критикувани, защото преди, когато започвахме да изучаваме шимпанзетата, ги хранихме с банани, което днес се смята за грешка. Тогава, през 1960-а, никой обаче не си мислеше, че може да хване някаква болест от животните. Това беше и привлекателно за хората, затова й National Geographic подкрепиха проекта ни и много кадри от тези дни могат да се видят в „ДЖЕЙН“. Гамбия е много малка, тя беше идеална за нашето проучване, можехме да наемем местни хора, които да научат повече за шимпанзетата и да разказват за тях в техните общности и малки селца. Ако не хранихме шимпанзетата с банани, може би днес нямаше да ги има въобще там, нямаше да сме научили и нищо за тях. Ето това е една грешка, за която не съжалявам.

Светът е пълен с лоши новини в момента. Имаш ли да ни споделиш някоя добра новина, която може би не знаем?

Всички са в социалните мрежи днес и вероятно всичко се знае. Това, което ме радва обаче е, че различните групи хора вече си помагат. Четох история за два много агресивни банди в един от градовете до Йоханесбург, това са групи, в които има много убийства и престъпност. Лидерите на двете враждуващи банди, големи и силни момчета, са се обединили, за да изхранят и опазят техните мини общества.

Има толкова хора, които правят дарения от храна и медицински материали за медицинските работници, има много хора, които предлагат компанията си по телефона, на самотните сред нас. Други са готови да разхождат кучетата на тези, които не се чувстват добре. Ето това е хубава новина. Хората се обединяват и си помагат. Дано да запазим това и след като приключи пандемията.

Гледайте „ДЖЕЙН ГУДОЛ: НАДЕЖДАТА“ на 22.04. от 21 часа по National Geographic и National Geographic WILD