На Летните олимпийски игри в Сидни през 2000 г. тя спечели златен медал в дисциплината троен скок. Световна шампионка в Лисабон (2001), Европейска шампионка във Виена (2002). След активната си спортна кариера Тереза става преподавател по лека атлетика в НСА, създава и школа за деца. Посланик на „Нестле за Живей активно“ от самото начало.      

МОЕТО ВЕРУЮ е да живееш активно. Аз припознах от самото начало тази кампания като своя и неслучайно толкова дълго съм в нея. Ние с Данчо (Йордан Йовчев – бел.ред.) сме част от целия път на платформата. Като човек, излизащ от спорта и останал в спорта в ролята на треньор, за мен е мисия да съм вдъхновител за активен живот. А да живееш  активно означава да си в баланс. 

ВРЕМЕТО е едно от предизвикателствата пред хората, когато става дума за активност.  Все не могат да намерят време. Но движението „Нестле за Живей активно“ дава идеи и за това. Защото невинаги да си активен означава да отидеш в залата, във фитнеса, на стадиона. Да си активен означава и да отидеш в парка, да покараш колело, да се качиш в планината, да отидеш дори на пикник. Виждам в годините как хората осъзнават всички тези аспекти на активността. Включително и в това да бъдат на открито, да бъдат заедно, да контактуват с други хора, защото активността е и в общуването.

ЗЛАТНАТА СРЕДА е нещото, което винаги трябва да търсим. Аз съм наясно, че във всяко нещо в живота не трябва да се прекалява. Да запазиш тази умереност е и най-трудното. Имам преимуществото, че на мен работата ми е свързана с това да съм активна. На мен денят ми минава на стадиона или в залата. По отношение на храната се стремя да има в нея повече плодове и зеленчуци, което не означава, че напълно изключвам някои неща, всеки понякога кривва и не мисля, че това е осъдително. 

ДАДОХ СИ ПОЧИВКА, когато реших да прекратя спортната си кариера. За известно време се откъснах от атлетиката и така преодолях този момент.  Моето отказване беше тежко решение – аз се готвех за Олимпиадата през 2008-а в Пекин и един месец преди нея, виждайки, че заради травма не мога да постигна това, което искам, а то беше задължително медал, защото аз отивах вече като олимпийски шампион, сложих край. След почивката, която си дадох, получих предложение да започна работа в Националната спортна академия и всичко си дойде на мястото. Намерих начин да остана в спорта вече на друго ниво. 

МАКСИМАЛИСТИЧНАТА ЦЕЛ Е МОТИВАТОР.  
13 месеца преди олимпиадата в Сидни се контузих. Никой не вярваше, че изобщо ще се върна в спорта. През тези 13 месеца всичко в моя живот беше подчинено на това да спечеля медал. Златен. За мен всеки друг медал на тази олимпиада щеше да е провал. За да се върна след такава тежка травма, ми трябваше такава максималистична цел. И да подчиня целия си живот на нея.

Много е важно да си осъзнат и да знаеш какво искаш. Когато знаеш какво искаш, можеш да направиш и невъзможното. Аз реших, че ще съм професионален спортист, на 18 години, когато спечелих европейска титла за девойки. Допреди това бух супер несериозна. Кръшкачът в отбора. Като спечелих европейска титла за девойки, си казах: „Това е моето нещо“, и тогава все едно станах различен човек. Отивам на рожден ден, тръгвам си навреме, така че в 10.00 да съм се прибрала и да съм в хоризонтално, защото на следващия ден съм на тренировка и трябва да съм в най-добра форма.

Защото медала го искат хиляди хора по света. И ти трябва да си с нещо по-добър от тях.