На пръв поглед това, което правихме в класа на Витас по време на миналогодишния йога фестивал Удая Лайв, изглеждаше доста лесно. Седяхме на земята по турски, на колене или който може, в поза лотос, със затворени очи. Половин час се стараехме да сме концентрирани в основата на носа от двете страни на ноздрите ни. Не беше никак лесно, но се оказа доста интересно.

Витас Баскаукас е учител по йога, калифорниец, роден в Лос Анджелис, рус, мускулест, със светли сини очи и светла усмивка. Толкова лек и уютен за разговор. Когато се запознахме, видях колко прекрасен баща е на петгодишния си син – едно пълно с радост, доверие и идеи за игри момченце.

Часът ти по йога беше доста изпитателен за мен, Витас – признах в началото на разговора ни. - Костваше ми усилие да задържа вниманието си в една точка, да изолирам всички околни шумове, музиката от класовете на другите учители, полюшването на платформата (йога класът се провеждаше на платформа върху езерото пред хотел Riu Pravets Resort), помръдването на останалите от класа. А ти беше неподвижен през цялото време.

Умението да се фокусираме изцяло и да изолираме всичко излишно изисква практика. Хубав урок е, защото голяма част от ежедневието ни ни кара да реагираме на какво ли не. Понякога на доста излишни неща, които разпиляват енергията ни и черпят от силите ни. Като например - жълти новини, криминални хроники, оплаквания, страхове, предположения. Един час оплакване натоварва тялото и ума на човек толкова, колкото усилията от осем часа тежък физически труд. А страхът е най-ниската вибрация и сигурен път към падане на имунитета и към всякакви болести. Умението да се фокусираш в себе си е умението да владееш това, което се случва в живота ти.

Лежал си в затвора. Там ли го научи?

Там това умение е особено важно. Когато си затворен, дори за година, както бях аз, излизането на свобода или на „светло“ ти изглежда далече и невероятно. И тогава изходът е да приемеш това, което се случва, да имаш рутина и да мислиш само за тук и сега. Така не губиш ориентация и себе си. Ставаш в еди-колко си часа, храниш се в определени часове, спортуваш, правиш упражнения и се концентрираш върху всичко, което се включва в ежедневния ти ритъм.

На колко години беше?

На 19 г.

За тази възраст това е доста интересен опит.

Хахахаха. Беше доста интересно, да.

Моите връстници ходеха в казарма на същата възраст. Явно и ти си стигнал до нея, по различен начин.

Да. Беше страшно, но ми показа накъде води пътят, който съм избрал. Спомням как се запознах с 60-годишен затворник, също хероинозависим като мен и той ми каза: „И мен ме арестуваха за първи път на твоите години, за притежание на наркотици.“ След това беше излязъл от затвора, почнал да взима наркотици пак и те го бяха „завели“ обратно зад решетките. В продължение на 40 години беше влизал и излизал. Имаше белези по цялото си тяло – от игли, боеве. Историята му беше толкова тъжна. Видях своето възможно бъдеще в нея и си дадох сметка, че ако не променя живота си, след време ще изглеждам по същия начин. Хероинът има такава власт. Без значение кой си, кой си бил, просто правиш всичко възможно, за да си го доставиш и да изпиташ усещането, което ти дава.

Аз не съм опитвала. Защо ти харесваше? Защо хората искат да си причиняват всичко, свързано с него?

Опитал съм всички наркотици – марихуана, ЛСД, какво ли не. И непрекъснато си мислех, че искам да спра, но хероинът... той е като болкоуспокояващо. Няма значение колко е кофти животът, за какво се притесняваш, какво те боли, хероинът спира всичките ти тревоги. Спираш да усещаш какво ти пречи. Чувстваш се като в облаците, летиш. Това е най-прекрасното усещане, което някога съм имал. Обирах хората. Откраднах от собствената си майка пръстена, който е получила от баба ми на смъртния й одър и го занесох в заложна къща. Свих колекцията от карти на баща ми. Нищо не можеше да ме спре, само и само да стигна до тази нирвана, тази моментна благословия. Беше нещо, което преследвах с толкова плам много години. Още си спомням момента, в който забиех иглата в ръката ми – затваря очи, прави пауза. – Бааам... Ооо, Боже, нищо друго вече нямаше смисъл. Не можеш да си представиш колко е хубаво.

Ти всъщност какъв си – добро момче или лошо?

Мисля, че във всеки от нас има и от двете и че повечето хора в същността си са добри. Аз съм правил доста лоши неща в миналото си, допуснал съм много грешки - бил съм наркозависим, крал съм, но съм добър човек. И искам да бъда обичан, да обичам другите, да нося радост на света и да изпитвам радост.

Като всички може би. А как попадна хероинът в живота ти?

На майтап. Бях на 14-15 години, тийнейджър. Изучавах света. В Лос Анджелис през 1994-1995 г., когато започнах да излизам по нощни клубове и да купонясвам, наркотиците си бяха част от партито - започнах с екстази, ЛСД... и се влюбих в начина, по който ми помагаха да се чувствам. Тогава бях доста неуверен, бях стеснителен, непохватен. Имах нужда от самочувствие. Алкохолът и наркотиците ми помагаха да се чувствам добре със самия себе си, спокоен в света и ок.

Имаш ли братя или сестри?

По-малък брат и той е пълната ми противоположност. Аз бях черната овца, злосторникът, бунтарят, взимах наркотици, правех престъпления. Той беше отличник, спортовете му се отдаваха, играеше баскетбол. И сега е много успешен в бизнеса. Преди десет години откри йога и той, благодарение на мен – усмихва се. - Медитирахме заедно.

Имаше ли приятелка по време на наркотиците?

Нееее. Имах само улицата. Избягах от вкъщи или по-скоро родителите ми ме изритаха. Приятелите ми отпаднаха един по един, защото тези, които ме подслоняваха, се оказваха обрани на сутринта, докато си взимат душ. Никога не съм бил агресивен, не исках да наранявам хора, но толкова много имах нужда да си набавя хероин, че крадях, лъжех, такива неща. Бях склонен на всичко и без да го желая, нараних много хора.

Как оцеля в затвора без наркотици?

Повръщах, детоксикирах се, чувствах се много зле. Беше ужасно. Трябваше да се справя и с факта, че съм зад четири стени и разполагам с много малко. На финала, в последните три месеца от престоя ми ми дадоха възможност да се включа в програма за лечение. Тръгнах на срещи на анонимните алкохолици и на наркозависими. И минах 12-степенна програма за възстановяване и започнах да уча наново как да живея живота без да съм пристрастен към нещо. В продължение на години бях свикнал да взимам някаква субстанция, за да се чувствам ок. Помня първата година на свобода, след като излязох от затвора. Потях се през цялото време, ръцете ми трепереха, толкова се притеснявах. Бях на 20. Не знаех как да се справя с хората, с живота, с всичко. Много трудно, но да си създам общност. Те също бяха трезвеници с подобен на моя опит. Една година ми отне да започна да се чувствам като хората и да съм преодолял зависимостта. И йога беше част от процеса. Открих я шест месеца след излизането ми от затвора.

Как?

Мои приятели практикуваха от няколко години преди това. Те ме окуражиха да опитам. Първата ми реакция беше – не, мерси. За мен йога беше да ядеш тофу, да си отваряш чакрите и да пееш неразбираеми неща на богове, от които нямаш представа. Но хората около мен ми обърнаха внимание, че начинът, по който аз живея, не върши работа. Хубаво е, че бях по-широкоскроен и реших да пробвам нещо необичайно. Много ярко си спомням как ходех по улицата след първата ми йога практика. Слънцето грееше и се чувствах нормално. Тогава имах нужда точно от това.

Как стана учител?

В продължение на може би три до четири години практикувах по два пъти седмично и йога стана част от живота ми. Харесваха ми промените, които тя предизвиква в живота ми. Върнах се към нормалния ми живот. Тръгнах отново на училище. Завърших колежа. Приеха ме в университета. Учех здравата. Там конкуренцията беше доста сериозна. И за да балансирам натоварването с ученето, залегнах още повече на йога. Започнах да практикувам по 4-5 пъти седмично. Завърших математика. Бях спестил пари. Реших да отида на едномесечните курсове на моя учител Брайън Каса за учители по йога просто заради възможността за почивка и за хубавото изживяване. Исках да задълбоча повече практиката си. И беше чудно. Но дори когато се върнах, все още нямах желание да стана учител по йога. Никога не съм се виждал като такъв.

А като какъв?

По време на следването ми учех криптология, теория на числата, дешифриране на кодове, закодиране на информация. Мислех да си търся работа в тинк танк или в компания за зашифриране. Това много ми харесваше, но повечето позиции в моята област бяха свързани с работа за правителството, което ми се струваше като да работя за машината на войната. В смисъл – ти създаваш кодове, но те са кодове за бомби или някакви военни действия. Не исках да тръгвам по този път. Усещах, че ще се появи нещо готино за мен, защото образованието ми е много специално и хората с моите умения и способности не са много. Междувременно си помислих – я да видим дали мога да си намеря работа като учител по математика в колеж. Намерих си. Учителят ми по йога ме окуражи да водя и практики. Реших да опитам. Още мечтаех да направя нещо наистина уникално и иновативно с уменията ми от образованието по математика. Докато се случи, преподавах по малко в колежа, по малко – йога. Продължавам да го правя, вече са минали 15 години. И ми харесва.

Какво е специфичното в твоя вид йога?

Тя е много рационална. Винаги имам обяснения за това, което показвам. В допълнение на първите ми йога практики първият ми учител по йога ме окуражи да отида на курс по випасана. В този курс се запознах с осъзнатото живеене и медитирането.

Отне ми доста време, за да разбера и осмисля какво аз мога да допринеса в света на йога. През първите пет години копирах първия ми учител, вторите – следващия. Защото ги обичам и харесвам това, на което ме научиха. Но в последните няколко години изработих моя собствена практика, която е уникална. Включвам различни движения, медитация, осъзнатост и се опитвам да предизвиквам учениците си по начин, по който не са свикнали да бъдат предизвиквани. Физически моите класове са доста тежки, може би най-тежките в Ел Ей, който е Меката на силовата йога. В моята система прави много физически упражнения, задържаме дълго на различните асани, което ги прави много трудни. Работим не толкова върху гъвкавостта, колкото върху това човек да забави темпото и наистина да присъства осъзнато.

Как живееш – имаш ли специална диета или режим на живот?

Аз много обичам да се движа. Плувам - в океана изминавам много мили седмично, работя с тежести, бягам, правя високоинтензивни тренировки, практикувам йога. Обичам да танцувам, да се боксирам. Тренирам поне два пъти дневно. Много обичам и да хапвам, но се стремя да е здравословно. Позволявам си понякога да ям мазно, пържено, но през повечето време диетата ми е растителна и със сурова храна. Около два дни седмично ям месо, но в останалите менюто ми е 100 % веганско, без млечни продукти.

Твоята приятелка или жена по същия начин ли живее?

Нямам приятелка. Никога не съм се женил. Имам син. Той е светлината на моя живот. С майка му сме разделени и половината от седмицата прекарва с мен, половината – с нея. Когато съм с него, ставам, преди да се е събудил – към 5 ч. Правя йога, упражнения и когато се събуди, съм изцяло присъстващ и активен за него. Когато си легне, медитирам. В другата половина на седмицата, също е много хубаво, защото се фокусирам върху всичко, което искам – кариерата ми, приятелите ми, йога пратиката ми, бизнеса ми – класовете ми, онлайн съдържанието, което създавам, преподаването на математика в колежа.

Синът ти прави ли йога?

Да. Макар че е доста по-различна. Тя прилича повече на игра. Слагам постелка. Показвам му неща или си практикувам, а той, ако иска се включва, доколкото му е интересно, го прави. Може да е за 5 минути, може – за 20.

Какво си мечтае да стане, като порасне?

Пожарникар, полицай, космонавт – всеки ден има различна идея. Аз го уча на йога и други неща, а най-важното, на което ме учи той, е, че основният принцип на живота е любовта. Много е готино човек да е здрав, да изглежда добре, да е финансово стабилен, но това губи всякакво значение, ако непрекъснато се терзае за нещо. Най-духовните и значими човешки същества никога не са се фокусирали върху телата си. Исус не е бил мускулест, Буда е бил дебел. Те са се концентрирали върху това да обичат другите хора, да бъдат в сегашния момент. И аз се опитвам да се концентрирам върху същото. Обичам физическите усилия и ендорфините, които активират, но най-важната част от моята практика за мен е медитацията. Тя ми помага да мога да реагирам правилно на живота си и съзнанието ми да избира посоката, в която искам да се движа. Благодарение на медитацията успявам да пренасочвам мислите си и да спра да се съсредоточавам върху негативни неща, да спра да мисля какво ще се случи утре, дали някой ме харесва или не. По-добре да бъда тук и да се фокусирам върху нещо позитивно.

Удая лайв е йога фестивал, организиран от пет години насам у нас от Ярив Лернер – изпълнителен директор на Ню Бояна Филм Студиос и Udaya Entertainment.