Периодът около равноденствията е най-активният за полярните сияния, но септември е месецът, в който времето е най-благосклонно за портретни фотографии навън – температурите са почти поносими, дъждовете са по-оскъдни и краткотрайни, а светлината е вълшебна. Често слънцето огрява силно и топли едно-единствено малко парче земя на фона на завеса от буреносни облаци – любимият ми пейзаж, заради който спирахме често по пътя. Кацнахме там рано сутринта, взехме кола под наем и поехме незабавно по предначертания план.
Маршрута бях изчислила по дни и часове, че дори и по минути, за да бъде съобразен изцяло с времето, така че да можем да обходим максимален брой от любимите ни места от предишните пътувания, както и две нови, но по-трудно достъпни планински локации, които досега все нямахме възможност да посетим. За четири пълни дни в Исландия изминахме над 2200 км. Обядвахме, а някои от групата дори спяха в колата.
Фотографът е пресъздал по уникален начин взаимоотношенията ви. Защо избрахте точно него?
Венета: По времето, по което обмисляхме нашата сватба, помагах и на сестра си в организацията на нейната. Така, докато търсех фотограф за нея, попаднах на Димитри.
Вес: Много държахме човекът, който ще изберем да сподели с нас нашия специален момент, освен да бъде безкомпромисен професионалист, да подходи и със същия възторг към идеята ни, както и самите ние. А от всички фотографи, с които избрахме да споделим плановете си, Димитри прие нашето предложение с най-голям ентусиазъм.
Венета, по какъв начин би описала Веселин?
Венета: Моята сродна душа. Липсващото парче от пъзела на моя живот.
Вес, Венета е голямата ти любов. Имаш ли дефиниция за нея като човек и личност?
Вес: Да, моето взривоопасно гориво. Човекът, който, без да изисква, ме движи напред, заради който продължавам да искам да надскачам себе си.
Венета, почитателите на стила те разпознават като инфлуенсър с отношение към модата, дизайна и фотографията. Как тези тези три неща станаха част от живота ти?
Венета: Фотографията е моя страст още откакто за първи път успях да се домогна до семейната „сапунерка“. Оттогава насетне апаратчето не напусна ученическата ми раница – бях нещо като неофициален фотограф на гимназиалния живот, в клас и извън него, а почти всички джобни харчех за фотоленти и снимки. Както техниката, така и обектите на моя фотографски интерес се сменяха многократно през годините и тийн влечението ми към това изкуство прерасна в любов за цял живот. Любовта към дизайна дойде малко по-късно – отчасти поради служебни ангажименти, отчасти във връзка с лични проекти. Започнах първата си истинска работа като графичен дизайнер в много тясно специализирана инженерна област, чиито ограничения ме подтикнаха да търся развитие в свои лични дизайнерски проекти. Така се запалих по интериорния дизайн, а впоследствие и по модата. Блогът стана моят основен творчески отдушник, докато не скъсах окончателно с инженерството и корпоративния свят преди няколко години и се отдадох професионално на старата си любов – фотографията.
