Наследява ли се според вас вкусът към красивите неща. Венета, по кой фамилен ръкав върви това наследство? Кайра на кого повече от двама ви прилича?

Венета: Дори да не се наследява, силно вярвам, че се възпитава. Аз съм израснала в семейство, в което естетическата наслада бе на особена почит. Способността да разпознава и оценява красотата Вес пък е наследил от своята майка.

Вес: Кайра е взела черти и от двама ни, а ние се опитваме да възпитаме у нея естетически вкус, като не слагаме твърди граници според нашето светоусещане. Предизвикателство е, но се стараем.

Какви са разговорите, които водите у дома? За какво говорите помежду си? А с Кайра?

Вес: Обичаме да говорим за бъдещето, да кроим смели планове за години напред, които за наша радост винаги успяваме да превърнем в реалност.

Венета: С Кайра, още откакто беше малка, имаме вечерен ритуал за опознаване и сближаване. Вечер, преди тя да заспи, един от нас се присъединява към нея за дневната порция от „Щастлив и тъжен“ – размяна на въпросите „Днес какво те направи тъжен?“ и „А какво те направи щастлив?“. Тя обожава този момент. Понякога, когато денят ѝ е бил особено емоционален и изпълнен със събития, няма търпение до вечерта и двете говорим за „Щастлив и тъжен“ още по пътя от училище към вкъщи.

Как фактът, че живеете в Пловдив и се храните от неговата история и уникална градска и културна атмосфера в наши дни, повлиява на развитието ви като личности? Бихте ли го заменили за друг град от картата на света, ако въпросното място предполага доизграждане на образите ви като индивидуални личности и семейство, ако предлага по-добри шансове за развитие на детето ви?

Венета: Харесваме Пловдив заради спокойствието, пешеходните разстояния и най-вече заради дома, който съградихме сами тук. Намерили сме баланса между културен живот, уютен дом, спокойствие и кариерно развитие.