Дали е научила нещо здравно, докато беше д-р Чилингирова? „Влиза ми в главата и след минута го няма. Останали са ми някакви реплики: стомахът на пациента е волвиран по оста си, има дуоденален укус (има язва на дванайсетопръстника, б.р.). Често нямах никаква идея за какво говоря и исках да ми обясняват. Беше много интересно, защото инструментите са истински. Не и съсиреците от кръв, които са боровинки. Обичах да ходя по-рано на снимки, да си направя кафе, да седна зад режисьора и скриптъра и да наблюдавам как работят другите. Учех се от реакциите им.“

Най-най-първата й роля идва още преди НАТФИЗ, когато е едва на 16. Всичко започва в едно заведение. „С Мила Роберт учехме в един клас и често прекарвахме времето си заедно. Тогава майка й (Ваня Щерева, б.р.) имаше заведение зад Канала. Един ден с Мила отидохме там, защото валеше. А майка й имаше среща с Мариан Вълев, говореха си за сценария на следващия сезон на „Под прикритие“, по който работеха. Викнаха ни на масата. Аз мълчах, притеснявах се. Знаех кой е Мариан, но не бях навътре в сериала. Той си тръгна. След двайсет минути Ваня Щерева ми каза – Бубе, ти май ще участваш в „Под прикритие“. Ролята ми не беше голяма, играх малолетна проститутка. В „Лошо момиче“ имаше повече възможности хората да ме забележат. Мариан е много интуитивен и емоционален човек, вижда неща, които другите не виждат. Това, че повярва в мен, ми даде тласък, защото имам моменти, в които не знам дали нося актьорската природа на поведение. Аз не съм шумна, демонстративна, може би не съм това, което другите хора си представят, като чуят актьор или актриса. По-често не показвам много, не можеш да ме разбереш.“

Любомира има и друг „бизнес ангел“. „В осми клас се запознах с Александър Сано в театралната школа на Даниел Ангелов. Сано ми преподаваше. След това отидох в школата на Малин Кръстев в Младежкия театър. Кандидатствах в Академията. През целия ми път Сано супер много ме е подкрепял. Казвал ми е, че вижда в мен голям потенциал и че трябва да се боря, да не се отказвам. Покрай изпитите в НАТФИЗ се интересуваше какво се случва, дали са ме приели, как се чувствам. Първи, втори курс също. Беше голяма чест. Актьорски се срещнахме в „Ягодова луна“, нямаме много общи сцени, но усетих какво е да си партнираш с него. Това си е сбъдната мечта, защото много го харесвам като актьор.“

Преди време Филип Аврамов ми беше казал, че умее да чете по лицата, че всеки с житейски опит умее, прави го несъзнателно и така отсява хората. Когато видиш някой, той или свети, или не свети, каза тогава Филип. Александър Сано и Мариан Вълев са видели светлината у Любомира – Мариан дори пише ролята в „Лошо момиче“ специално за нея, но първа я е съзряла баба й.