Предишната филмова версия на „Ема”, един от най-известните романи на Джейн Остин (с Гуинет Полтроу като Ема и Джеръми Нортъм като мистър Найтли) е създадена преди 24 години. Мислите, че нещо се е променило за четвърт век? Нищо. Но всъщност абсолютно нищо не се е променило и от времето, когато е написан романът – 1816 г. Тоест – преди 204 години. Глупости говоря! Принц Хари се ожени за Меган Маркъл и избягаха в Канада. Какво ли би ни казала авторката на „Гордост и предразсъдъци” за тази ситуация, а?

В едно от писмата си Остин, която никога не се омъжва и умира на едва 43-годишна възраст след като е написала шест романа и е започнала седмия, описва работата си като „малко парченце слонова кост, не по-голямо от няколко сантиметра, което обработвам с толкова нежна четка, че въпреки огромните ми усилия, резултатът е почти незабележим”*. Ето тази „толкова нежна четка” на Джейн обожаваме – дълбочината на наблюдателността й, остроумната й проницателност, деликатната ирония, с която описва нещата от живота (си) и човешката природа, без да претендира за ... ами за нищо. Антон Павлович Чехов в момент на саркастично настроение казва, че от всяка жена може да стане писателка. Със сигурност обаче не от всяка жена може да стане писателка като Джейн Остин. Затова ето, посвещавам й този пасаж. За теб, Джейн Остин!

Ако сте от хората, които следят филмите, за които „се говори”, още когато видите Аня Тейлър-Джой, изпълняваща ролята на Ема в новата екранизация, ще изпитате неясно, но много силно чувство, че това момиче е преживяло нещо ужасно в миналото си. Ако не сте особено паметливи, няма да се сетите защо изпитвате това чувство и после ще проверите филмографията на актрисата. И тогава ще видите – Split! Хорър-трилърът, разпространен у нас със заглавието „На парчета”, на М. Найт Шаямалан, в който Джеймс Макавой играе чудовище с много самоличности, а Аня Тейлър-Джой е една от неговите жертви. Актьорите носят следите от ролите си – добрите актьори имали шанс с добри роли в добри филми. Всичко друго, разбира се, се изпарява.

Та тази Аня Тейлър Джой е „новата” Ема Удхаус – „благословена от съдбата – красива, ума и богата, с уютен дом и весел нрав, почти 21-годишна”, както я описва Джейн Остин. Тъй като е все още млада и не знае какви ги говори, тя е решила да остане неомъжена и да се грижи за баща си (култовият Бил Най, играещ с каменно лице смешния суховат мистър Удхаус, който по цял ден води неравна битка със своя зъл враг - Течението). Младостта й обаче не й дава мира и тя запълва времето си с дирижирани от самата нея сложни салонни игри, в които мис Х трябва на всяка цена да получи предложение за брак от мистър Y, но на живот и смърт да не допуска същото от мистър Z, който обаче би бил много подходяща партия за мис...И така нататък. Единственият, който вижда с какви опасни глупости се занимава тя, тъй като реалността винаги се оказва друга и плановете й търпят провал след провал, но и объркват живота на хората, е мистър Найтли (Джони Флин), с кого се познават от деца и са като куче и котка.  И нататък горе-долу е ясно дори за онези, които не са чели книгата. Мъжът, олицетворение на Разума, успява да вразуми Жената, олицетворение на Чувствата (разбирай – липсата на разум), като се ожени за нея и й вмени да се занимава с други глупости, вместо с тези предишните.

Аня Тейлър-Джой е попадение за кастинг директорите и за режисьорката Отъм де Уайлд, тъй като в определени моменти излъчва особена спортна злоба, инат и дори бих казала направо – маниачка си е. Дори гроздовете навити като пружини къдрици около лицето й подчертават тази нейна маниакална амбициозност и са чудесен пример как избраната прическа може да говори без думи за героя. Ема Удхаус е „навита като пружина”, точно такава е. Малко луда, както бихме се изразили днес. Другото попадение без съмнение е страхотната Миа Гот в ролята на Хариет, остроумно описана като „момичето, чийто произход е никому неизвестен, дори на него самото” или за по-кратко „момичето със злощастен произход”. Тепърва ще гледаме Миа Гот, няма начин.

„Ема.” (така се изписва заглавието – с точка) обаче преди всичко е филм – висш пилотаж в стайлинга, цветовете, костюмите, декорите, музиката. Толкова нюанси и фини детайли на времето, в което се развива действието и в което живее и самата Джейн Остин – т.нар. Британски регентски период, от края на 18 в. до 30-те години на 19 в., когато кралица Виктория се възкачва на престола. С невероятните дневни муселинени рокли с висока талия или вечерните сатенени с къси буфан ръкави и богата ръчнонаправена орнаментика и всичко това потопено в захарни, млечни цветове. Костюмите са разточително-пищни, сериозен акцент във филма са и са дело на виртуозната майсторка Александра Бърн, работила още по незабравимите костюми на „Елизабет” с Кейт Бланшет. Наистина ще ви доставят наслада. Екстравагантен е изборът на музика – класическа, която се изпълнява на салонните сбирки на аристокрацията в онези години. Което означава – Моцарт (известният дует Папагено-Папагена от „Вълшебната флейта” е сред главните теми), Хайдн, Бетовен, както и шотландски и ирландски фолклор, аранжиран за класически инструменти. Тази музика допълнително „рафинира” филма, филтрира всякакви примеси, но в същото време му придава характер. Харесвам всички тези избори.

Джейн Остин си остава ненадмината в проникновението, с което описва социалната стигма и в хапливостта, с която й се присмива. Надменната, но все пак с благородно сърце, все пак истинска дама Ема накрая си получава заслуженото – омъжва се. При това по любов. Да види какво е.

Вижте и вие. Честит Свети Валентин!

* превод от английски Надежда Розова